Автор: Роман Рачков
Ранните затопляния и екстремното време поставят под риск ключови опрашители в България и цели екосистеми
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека. Той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие и дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита и има научни интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
• Планинските земни пчели бягат все по-нагоре към върховете като спасение от затоплящия се климат, но планината не е безкрайна, а местообитанията им постепенно се свиват.
• По-топлите зими събуждат пчелите по-рано, а последвалите застудявания унищожават цветовете и оставят колониите без храна.
• Сушите, проливните дъждове, градушките и пестицидите действат като „смъртоносен коктейл“ за земните пчели в България.
• Изчезването на земните пчели застрашава не само биоразнообразието, но и производството на плодове и зеленчуци, тъй като те са сред най-ефективните опрашители за култури като домати, чушки и ягоди.
• В някои райони на България смъртността при пчелните семейства вече достига 80–90%.
На 20 май светът отбелязва Деня на пчелата. Празнуваме тези безценни опрашители и припомняме колко важен елемент са те в екосистемата ни. Но в същото време една от най-важните видове за природата и за нас хората: земната пчела изчезва от някои части на България. Климатичните промени разстройват жизнения й цикъл: от ранното пролетно затопляне и късните слани до продължителните летни суши.
Невидимата криза
Забравете за момент за меда. Става дума за нещо по-фундаментално – способността на природата да се самовъзпроизвежда. България е една от най-богатите на биоразнообразие страни в Европа, но учени и пчелари регистрират тревожни промени. Популациите на земните пчели (Bombus) – косматите, бавни братовчедки на медоносната пчела – са подложени на безпрецедентен натиск до момента.
Те изчезват тихо от нашите поляни и гори, а основният виновник е променящият се климат. Деликатният им жизнен цикъл, синхронизиран със смяната на сезоните в продължение на хилядолетия, в момента се разстройва бързо и безвъзвратно.
Специалното жужене храни екосистемите
Значението на земните пчели за екосистемите не може да бъде надценено. Те са сред най-ефективните опрашители в умерения климатичен пояс. За разлика от медоносните пчели, които са социални насекоми с големи колонии, земните пчели живеят в по-малки семейства, но компенсират това с изключителна ефективност при опрашването на определени култури.
Способността им да извършват т.нар. buzz pollination – жужене с определена честота, която освобождава полена от прашниците – ги прави незаменими за доматите, чушките, патладжаните, боровинките и ягодите, както и редица други растения. Затова и изчезването им е и сериозна икономическа заплаха.
Икономически последици без супер-опрашителя
Стойност на опрашването
Според различни оценки, икономическата стойност на опрашването от насекоми в световен мащаб се оценява на над 150 милиарда евро годишно. Земните пчели допринасят със съществен дял за тази сума, особено за културите с висока добавена стойност.
В България производството на домати, чушки и ягоди е силно зависимо от тях. Намаляването на техния брой вече води до по-слабо опрашване, по-малко и по-деформирани плодове. Това се усеща от производителите на череши, ябълки и праскови в страната, като 2025 г. бе определена като “абсолютно нулева” по отношение на черешите в някои райони.
Земеделците съобщават за 50-70% по-ниски добиви при овощните култури, което се дължи на комбинация от късни слани, унищожили цветовете, и липса на опрашители през краткия прозорец на цъфтеж.
В дългосрочен план, продължаващият спад на опрашителите може да доведе до преструктуриране на селското стопанство. Земеделците ще бъдат принудени да се откажат от култури, които са силно зависими от опрашване, и да преминат към зърнени култури или други, които не изискват опрашване. Това би довело до загуба на поминък и до влошаване на хранителния баланс.
Двамата близнаци: Генералистът и Специалистът
В България, както и в цяла Източна Европа, най-често срещаните видове са два много близки, но екологично различни: „Bombus terrestris“ – земната пчела и „Bombus lucorum“ – планинската земна пчела.
Учените ги смятат дълго време за идентични, тъй като на външен вид са трудно различими. Едва с помощта на генетичен анализ можем да надникнем в тайните им през последните години. Те имат коренно различни изисквания към местообитанията, което пък ги прави отличен индикатор за климатичните промени.
Проучване от 2020 г. в Румъния и България разкрива важната разлика: двата вида се разпределят според надморската височина.
Земната пчела е изключителен генералист: чувства се добре в открити, топли и дори силно променени от човека ландшафти. Това е видът, който най-често виждаме да бръмчи из градините и парковете в низините. Видът е колонизирал успешно градската среда и се справя сравнително добре в агроекосистемите, стига да има достатъчно хранителни ресурси. Генералистът би могъл да просъществува и в по-топли условия и е по-гъвкав в изобра на храната. Вероятно затова той ще заеме още по-голяма територия в низините, превръщайки се в доминантен вид.
Близкият му родственик, планинската земна пчела, обаче е в много по-уязвима позиция.
Планинската земна пчела може да бяга от затоплянето само в една посока — нагоре.
Тя е плах специалист, тясно свързан с хладни и влажни горски местообитания. У нас се среща предимно в планините и по-високите надморски височини, търсейки убежище в хладните и влажни гори на Рила, Пирин, Стара планина и Родопите.
Тази зависимост го прави силно уязвим към климатичните промени. С покачването на температурите, подходящите местообитания постепенно се свиват, а пчелата бива изтласквана все по-нагоре към върховете.
Ако това продължи като тенденция, видът ще бъде изправен пред сериозен риск от локално изчезване.
Цветя, студ и глад
Основният удар на климатичните промени по тези важни насекоми не е покачването на средните температури, а екстремността и непостоянството на времето. През последните години зимите стават все по-меки, януари и февруари често изненадват с пролетни температури. Това е капан за земните пчели.
Ранното затопляне обърква биологичния им ритъм. Цариците – единствените, оцелели от предходната година, трябва да основат нови колонии, но се събуждат от зимен сън по-рано, тръгват да търсят храна, а природата още не е готова. Растенията, също заблудени от топлото време, може да поникват, но цветове за нектар все още няма.
Късните пролетни слани вече са често срещани дори през април и май. Те унищожават младите филизи и цветове на овошките и дивите растения. Така събудените и гладни царици не могат да намерят храна, за да подхранят първото си поколение, и загиват, преди да са създали колония.
Каскадният ефект
Ако е отслабена от недохранване поради ранно събуждане или ако не намери достатъчно храна, тя или умира, или произвежда по-малко и по-слаби работнички. Това води до низходяща спирала: по-слабите колонии произвеждат по-малко нови царици в края на сезона…
С намаляването на успешните колонии, намалява и общата популация. Това води до загуба на генетично разнообразие, което допълнително намалява способността на вида да се адаптира към промените. Изолираните популации в планините стават все по-уязвими на локално изчезване при случайни събития като пожари и болести.
От студ към пустиня: Летни суши
Ако колонията все пак успее да се установи, пред нея идва следващото предизвикателство – лятото. През последните години наблюдаваме много бързо настъпващи лета, екстремно високи температури и голяма суша, понякога тези периоди продължават от 4 до 6 месеца. Това превръща цветните полета в прашни пустини: растенията спират да цъфтят и да произвеждат нектар.
Земните пчели, които имат къси езичета и разчитат на плитки цветове като детелина и глухарче, остават без храна в разгара на горещия сезон, а тогава точно колонията им се нуждае от най-много ресурси, за да отгледа новите царици за следващата година.
За проливните дъждове и земната пчела
Екстремни климатични явления като проливни дъждове, наводнения и градушки зачестяват през последните години, а земните пчели гнездят предимно в земята – в изоставени дупки на гризачи, под камъни или в хралупи. Така цели гнезда биват заливани и унищожавани. Градушките убиват пчели, но и нанасят сериозни щети на растенията като унищожават цветовете и листата.
Токсичният коктейл – климат, пестициди, болести
Климатът взаимодейства и с други стресови фактори, най-вече с широкото използване на пестициди в земеделието и с разпространението на болести и паразити.
Мащабно проучване на биолози от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” за последните седем години открива в проби от мъртви пчели над 35 различни пестицида с токсично действие.
В условия на климатичен стрес – недохранване, дехидратация и болести, имунната система на пчелите е отслабена. Токсините, които при нормални условия може и да не ги убият, сега нанасят необратими щети на клетъчно ниво. Комбинацията от химичен и климатичен стрес се оказва фатална.
Ситуацията се утежнява и от наличието на забранени вещества. Пестицидите с активно вещество хлорпирифос са забранени в ЕС от 2019 г., но продължават да се откриват в проби от мед и в зимната храна на пчелите. Това говори или за нелегален внос и употреба, или за изключително бавно разграждане на тези вещества в околната среда.
Интензивно използване на земята
Проучване в Ихтиманска Средна гора от 2025 г. отчита ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи. Учените свързват това с интензификацията на селското стопанство през последното десетилетие и постепенното изчезване на дивите пространства около нивите. Сравнението с данни от предишни години показва сериозен спад в разнообразието и числеността на опрашителите. Дивите и необработваеми територии се оказват важни убежища за опрашителите.
Ефектът на доминото в цялата екосистема
Земните пчели опрашват голям брой диви растения. Намаляването им води до по-слабо опрашване и слабо семенно възпроизводство на тези растения.
Това засяга растителните съобщества и води до доминиране на ветроопрашващи видове или видове, които се размножават вегетативно. От това страдат и други животни, които зависят от плодовете и семената на тези растения.
Високата смъртност на пчелите е хроничен проблем за България
Данните от различни региони на България сглобяват една обща тревожна картина за страната. В Северна България (област Русе) зимната смъртност през 2025 г. е между 50 и 70%. Пчелари от региона съобщават, че проблемът се задълбочава всяка година и че традиционните методи за зимно подхранване вече не са достатъчни.
В Южна България (област Ямбол) смъртността достига 80–100% при някои пчелини. Това се дължи на комбинация от по-топъл климат, по-интензивно земеделие и по-висока употреба на пестициди.
В Ихтиманска Средна гора изследванията от 2025 г. показват много ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи, докато в по-отдалечените горски райони все още се наблюдава сравнително нормална активност. Това потвърждава тезата, че горските масиви служат като убежище за по-чувствителните видове.
Пчеларски организации настояват за спешна държавна помощ, като отбелязват, че високата смъртност вече е хроничен проблем. Резултатът е дългосрочна физиологична деградация – мастното тяло и хемолимфата на пчелните ларви се променят, излюпват се недоразвити и деформирани пчели с ниска жизнеспособност, намален имунитет и по-нисък праг на поносимост към опаразитяване.
Пътят занапред
Спасяването на пчелите изисква едновременно политически решения, промени в земеделието и по-голяма обществена ангажираност. Необходима е Национална стратегия за защита на опрашителите, която да ограничи употребата на пестициди, да въведе по-строг контрол върху пръскането и нелегалния внос на забранени вещества, както и системи за ранно предупреждение на пчеларите.
Важна стъпка е и създаването на буферни зони около обработваемите площи, засети с местни растения, които цъфтят през целия сезон и осигуряват убежище и храна за опрашителите.
В земеделието все по-необходимо става прилагането на интегрирано управление на вредителите и биологични методи вместо силна зависимост от химически препарати. Поддържането на разнообразни местообитания – живи плетове, горски пояси и стари гори – ще осигурява места за хранене, гнездене и зимуване. Все по-важни ще бъдат и практиките за производство, щадящи опрашителите, които могат да бъдат насърчавани чрез специални сертификати и пазарни стимули.
Роля има и обществото – чрез образователни кампании и участие в инициативи за наблюдение на дивите опрашители. Дори малки действия като засаждане на богати на нектар местни цветя, оставяне на неокосени пространства и избягване на пестициди в домашните градини могат да помогнат за създаването на по-благоприятна среда за пчелите и другите опрашители..
Съдбата на земните пчели показва колко тясно са свързани климатът, природата и храната ни. Когато опрашителите изчезват, последиците не остават в дивата природа, а застигат и земеделието, цените на храните и устойчивостта на екосистемите, от които зависим ние хората.
Източник: https://www.climateka.bg/zemni-pcheli-izchezvat-hrana/
