Автор: Елица Капушева
Бизнесът с книгите се влияе от тенденции, от приливи и отливи на читатели и от комерсиализация. Как се отразява това на читателите и пречи ли на стремежа за устойчивост?
Елица Капушева е автор в Климатека. Тя е социален и културен антрополог, с научни интереси в областта на антропологията на околната среда, изследванията на мира и конфликтите, миграционни процеси и пресечните точки между тях. Има опит с теренни изследвания по тези теми в България и Армения. В момента е докторант към Катедра “Етнология” в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, където изследва нови форми на солидарност в контекста на климатичните промени.
• 40% от дървения материал, добиван с търговска цел в света, се използва в сектора за производство на хартия.
• Издателската индустрия е отговорна за отделянето на огромно количество въглеродни емисии във всеки етап от производство и дистрибуцията на хартиените изделия.
• Издателите въвеждат все повече устойчиви практики – употреба на повече рециклирана и FSC сертифицирана хартия, регулации за свръхпроизводството, алтернативи на петролно-базираните мастила, както и индивидуални програми за въглеродна неутралност.
• Непредвидени обстоятелства като Ковид-19 и появата на TikTok стимулираха нов разцвет на читателската култура по света, а тя промени динамиките в индустрията и интересите на читателите.
• Рискът, който популярните дигитални книжни общности носят за нас като читатели и потребители, е тласъкът към свръхконсумация – но не толкова на книги, а продукти, които изграждат един съвършен образ на книголюбител.
Кога за последно си купихте книга? В какъв формат – хартиена или електронна? Нова или втора ръка? Какво повлия на избора ви – дългоочаквано ново издание, препоръка от приятел, случайна находка в книжарница или пък онлайн препоръка от книжен инфлуенсър?
В навечерието на празници като 24-ти май или Световния ден на книгата и авторското право, разговорът за книги обикновено е доминиран от мрачни статистики за упадъка на читателската култура и заместването на книгите с кратко дигитално съдържание. Увеличаването на броя на твърдо нечетящите е директно повлияно от разрастването на икономическите и социални неравенства. И това има негативни последици за издателската индустрия, но тя все пак успява да остане в крак с времето като преодолява тези сътресения и проявява завидна адаптивност чрез нови формати, нови жанрови ниши, дигитализация и разбира се силен маркетинг.
Какъв е всъщност екологичният отпечатък на книгите? Въпросът стои както и пред издателите – заради засиления фокус към устойчиво производство, добива на ресурси и променящо се потребителско търсене, и пред читателите – заради потреблението, свръхконсумацията, автентичните и алгоритмичните влияния, формиращи читателските навици и изборите ни за това какво и как четем.
Екологичната страна на издателската индустрия
Издателската индустрия на пръв поглед изглежда чиста – и морално, защото книгите са ценност, и материално, защото са изработени основно от хартия. Но като всяко производство е ресурсоемък процес, който оказва съществено въздействие върху околната среда.
Производството на една хартиена книга може да генерира между 2,7 и 7,5 кг въглероден диоксид, в зависимост от използваните материали и технология.
В тази въглеродна сметка се включват емисии от:
1. изсичането на гори за добива на хартия;
2. интензивното използване на вода и химикали за производство на хартия;
3. емисиите от печат, опаковане, транспорт и дистрибуция.
Разликата е толкова голяма, защото зависи много и каква книга се отпечатва. Черно-бяло издание с меки корици, отпечатано и дистрибутирано в България, ще има по-малък климатичен отпечатък от луксозно, илюстровано издание с твърди корици, отпечатано например в Япония и транспортирано за продажба до България.
За да привлекат внимание към практиките си за устойчиво производство и употреба на рециклирани материали, някои издатели вече оповестяват публично какви са емисиите на издаваните от тях книги. Британското издателство Пенгуин Рандъм Хаус например отчита средно 0,33 кг CO2-еквивалент на книга. Тази издателска къща си е поставила амбициозни цели за въглеродна неутралност и публичност в процеса по постигането им.
Важен е фокусът върху производството и обработката на хартия, защото тя доминира с близо 75% от общите емисии в издателския сектор. В глобален мащаб производството на целулозна маса и хартия изразходва около 6% от промишлената енергия и генерира приблизително 2% от преките промишлени емисии на CO2. Според оценки за 2020 г., производството на хартия за издателската индустрия е произвело около 730 милиона тона CO2-еквивалент, което е почти 19 пъти емисиите на CO2 от изкопаеми горива в България за същата година.
Другият ресурс с високо потребление в издателския сектор е водата. Приблизително 579 милиона м3 отпадъчни води се отделят годишно при производството на книги, вестници и списания. Това количество вода се равнява на близо 90% от обема на язовир Искър.
От дървото до книгата
Българското общество е особено чувствително по теми свързани с обезлесяване, незаконна, но и законна сеч, засаждане на дървета. Връзката гори-хартия е ключова за книгоиздаването, затова ще проследим пътя на суровината от гората до нощното ни шкафче.
Приблизително 40% от дървения материал, добиван с търговска цел в света, се използва в сектора за производство на хартия. Това води до унищожаването на около 120 000 км2 гори годишно. А колко дървесина е нужна за една книга? Отново зависи от вида книжно тяло и страниците, но усреднено е нужно 1 дърво за отпечатването на 25 книги.
В САЩ ежегодно се изсичат над 30 млн. дървета само за производството на книги. Ако добавим вестници, списания и други периодични издания, числото достига около 125 млн. изсечени дървета всяка година.
Прогнозите са, че през следващото десетилетие в световен мащаб ще бъдат отсечени 3,4 милиарда дървета за нуждите на издателския бизнес.
По данни на НСИ за 2024 г. в България са издадени 8 891 книги с общ тираж 5,2 млн., което се равнява на около 210 000 дървета.
Къде отиват книгите, от които не се нуждаем?
Не е за пренебрегване количеството отпадъци, които се генерират годишно. Една от причините за това е свръхпроизводството.
В Нидерландия например всяка година се преработват около 2 млн. непродадени книги. Това се равнява едва на 5-6% от общото производство в страната, но все пак е притеснителен мащабът на книжните изделия, чиито жизнен цикъл е заключен в кръговрата печат–дистрибуция–рециклиране.
Книгоиздаването се счита за много по-“рециклируем” сектор, тъй като хартията е сред най-често рециклираните материали за разлика от други индустрии. Но това не компенсира въглеродния отпечатък и отпадъците, генерирани от продължително свръхпроизводство.
Технологиите за рециклиране на хартия са много напреднали, но все пак могат да възникнат затруднения при рециклирането. Част от тях са свързани със съдържанието на материалите за рециклиране, например наличието на ламинирани страници или лепила, или употребата на смесени материали в корицата като картон и пластмаса. Друг голям препъникамък е понижаването качеството на влакната вследствие на многократно рециклиране. Липсата на инфраструктура и ефективна логистична мрежа за събиране на материалите може да направи рециклирането икономически по-неизгоден избор от изхвърлянето на хартията на сметището.
Печат по поръчка и соево мастило
Издателската индустрия полага усилия за по-устойчив добив на материали, производство и дистрибуция. През последните години сме свидетели на нови практики и технологии, които са насочени към намаляване на негативното им въздействие върху околната среда.
Най-широко разпространената промяна е преминаването към използване на рециклирана или FSC сертифицирана хартия.
FSC сертификатът – защо е важен?
FSC сертификатът удостоверява, че хартията произхожда от отговорно управлявани гори. Целта му е да ограничи обезлесяването и да насърчава практики за опазване на биоразнообразието. В комбинация с използването на рециклирана хартия това може да намали емисиите от първична преработка и количеството отпадъци.
През 2023 г. Европейският съюз въведе регулация за продукти, които не допринасят за обезлесяването или деградацията на горите. Регламентът задължава издателствата, които продават своите продукти в рамките на ЕС, да удостоверят, че книгите им са произведени от хартия от отговорно управлявани и законно експлоатирани гори.
Печат при покупката
Друга важна стъпка, която би могла да намали свръхпроизводството на книги, е печатът по поръчка (print on demand или POD). Вместо огромен тираж, който рискува да остане непродаден и върнат за преработка, издателите отпечатват книгата при нейната покупка. Тази практика обаче е подходяща най-вече за академична и специализирана литература, както и за стари издания.
Иновации има и в състава на използваните мастила и лепила, например мастила на петролна основа се заместват с такива на соева. Големите издателски къщи инвестират в програми за компенсиране на въглеродните емисии.
Печатни или електронни книги?
В прехода от по-широкия индустриален план към сферата на личния опит няма как да пропуснем темата за електронните книги. През последните 20 години тези устройства са все по-разпространени, въпреки че все още срещат твърда опозиция сред някои читатели. Един от водещите дебати за е-книгите е дали те са по-екосъобразна алтернатива.
Четенето на електронни книги може да бъде с по-нисък екологичен отпечатък, но това зависи от устройството, което използваме и как го използваме.
Кога електронният четец е по-устойчивият вариант?
Електронните четци ни “спестяват” емисиите от производството и транспорта на единични хартиени книги.
Но производството на тези устройства е свързано с по-висок първоначален екологичен отпечатък. Енергопотреблението на центровете за данни и проблемът с електронните отпадъци също е налице.
Уловката е колко интензивно използваме електронния си четец. Колкото повече четем на едно устройство, толкова повече първоначалният отпечатък се разпределя между прочетените книги. Ако използваме устройството в продължение на години, електронната книга може да бъде по-зелената алтернатива.
Важно е и къде и как изхвърляме устройствата си, за да могат да бъдат рециклирани по подходящ начин.
Ренесанс на книгата: Ковид-19 и ефектът BookTok
В съвременния свят интересът към книгите и четенето постепенно намалява.
В българския контекст е още по-трудно да се абстрахираме от тези прогнози – в ежегодните статистики на Евростат процентът на четящи у нас е много под средното за ЕС.
Причините за този резултат са комплексни, но за щастие у нас има организации и издателства, които се опитват да адресират този проблем системно.
Въпреки обезсърчаващите тенденции, през последните няколко години различни фактори изиграха важна роля за един ренесанс на книгата. Сред най-значимите са пандемията Ковид19 и различните социални мрежи, които се превърнаха в платформа за споделяне, откриване и обсъждане на литература.
Локдаунът: време за четене
Издателският сектор също изпадна в сериозна несигурност в началото на Ковид-19 пандемията. Федерацията на европейските издатели съобщава в доклада си от 2020 г., че първоначалните загуби са свързани с ограниченията наложени от локдауна – затворени книжарници и затруднения при дистрибуцията на онлайн поръчки. Отчитат се регионални вариации, защото в някои държави книжарниците остават отворени като част от инфраструктурата от първа необходимост.
Този доклад обаче осветлява един парадокс. В пика на локдауна националните книгоиздателски съюзи наблюдават драстичен спад в продажбите за Португалия, Испания, Италия и Словения, който достига до 80-90% в сравнение с предходната година. В същото време обаче 33% от хората по света са прочели повече книги или са слушали повече аудиокниги. Отчита се също значителен прираст на заемането на дигитални книги от библиотеките.
Издателският бизнес понася и вторични трусове свързани с кризата във веригите на доставки. От гледна точка на читателите обаче интересът успява да се запази, защото освен повече време за четене локдаунът отвори широко вратата и към онлайн общностите за четящи хора.
BookTok, BookTube и Bookstagram
BookTok, BookTube и Bookstagram – игра на думи, с която се обозначават онлайн общностите в TikTok, YouTube и Instagram, които са посветени на всичко свързано с книгите. В тях съдържание създават както читатели любители, така и писатели, редактори, преводачи и други професионалисти от издателската индустрия. У нас подобно онлайн пространство е фейсбук групата Какво четеш…, която към май 2026 г. има близо 350 хиляди членове.
Тези общности се оформят още преди Ковид-19 пандемията, но по време на и след локдауна рязко набират популярност и привличат голям поток нови последователи. Платформите, и най-вече TikTok, демократизират създаването на съдържание. В момент, когато масово бяхме лишени от пряко общуване с хора, автентично изглеждащите разкази за откриване на нови хобита и литература бързо се превърнаха в сурогат за липсващия социален живот.
В рамките само на няколко години BookTok се превърна в динамична и влиятелна общност, която има директниикономически последици върху издателската индустрия. В бранша този феномен вече е познат като ефекта BookTok. Теченията в този международен “картел” на любителите на книгите успяха да спасят няколко книжарници от затваряне, превърнаха непознати дебютанти в автори на бестселъри и допринесоха за създаването на нови нишови жанрове.
Четенето като естетика и идентичност
Един от най-значимите аспекти на BookTok е влиянието, което той оказва върху отделните хора. Книжните онлайн пространства отнасят и сериозна критика, основно по две линии.
Първата е свързана с качеството на съвременната литература и в частност тази с широк отзвук онлайн. Критиците питат дали книгите, издавани с мисълта да се превърнат във вайръл онлайн съдържание, провокират размисъл или подобно на бързата мода са бърза литература, подвластна на краткотрайни тенденции?
Втората линия критика се отнася до романтизирането на четеното и представянето на любовта към книгите като естетика и идентичност.
Докато въпросът за литературната стойност няма много общо с климатичните промени или поне не що се отнася до прякото влияние на издателския сектор, то темата за четенето като идентичност хвърля светлина именно върху това каква е ролята на читателите.
Kнижното инфлуенсърство успява да ни продаде идеята, че четенето не е занимание за отдих или забавление. Литературни социални мрежи като Goodreads и The Story Graph допълнително подхранват чувството за продуктивност и себеусъвършенстване: чрез игрови елементи като месечни и годишни предизвикателства, с възможността да сравняваш книгите, които искаш да прочетеш с тези на твоите близки, както и чрез лични статистики и графики за това какво сме прочели.
В BookTok и мрежата от онлайн книжни пространства да си четящ човек е много повече от хоби – това е градивен елемент от идентичността на човека. Според жанровите предпочитания на човека-читател, имаме богат избор от различни естетически инструменти, с които да сигнализираме на околните, че сме книголюбители.
Именно тук удобно се наместват механизмите на свръхконсумацията и превръщат едно обикновено занимание в повод за печалба. Читателската идентичност и естетика не се постигат само с четене — те могат и да бъдат купени. В сянката на BookTok процъфтява цяла допълнителна индустрия за продажба на мърчъндайз на популярни книги и поредици, различни предмети, дрехи и аксесоари за книголюбители, както и помощни устройства и предмети за дома, които да направят четенето ни по-удобно и по-ефективно. Също като самите платформи, които популяризират четенето, и този пазар за продукти постоянно се променя под влиянието на микро-трендове.
Положителните страни на ефекта BookTok
Въпреки скритите капани, книжните онлайн пространства успяха да събудят интереса към книгите и да го поддържат жив сред много нови или преоткрили се читатели. Това важи и за по-младите читатели, които най-често са на мушката на критиката “защо в днешно време хората не се интересуват от книги”.
Друг положителен ефект е и възроденият интерес към библиотеките, както и появата на живи книжни общности и читателски клубове, които се срещат и обменят своите размишления за прочетеното лице в лице. Други добри практики, които намират нови аудитории са онлайн и офлайн инициативи за размяна на книги и свободните библиотеки – малките къщички за книги или други обособени пространства, където можем безплатно да си вземем или да оставим книги от вкъщи. Всеки може да инициира създаването на библиотечка в блока, в близкия парк или на работа. Книжарниците и платформите за книги втора употреба са друг начин да се сдобием с нова за нас книга и едновременно с това да удължим жизнения ѝ цикъл.
Да прочетеш хубава книга е прекрасно, а още по-хубаво е да има общност, с която да я споделиш. Важно е обаче да се отнасяме информирано и критично към това как избираме да покажем принадлежността си към тази общност. И не на последно място да потребяваме осъзнато това, което четем – и буквално – като източници на информация, и преносно – като изделия, достигащи до нас след добив и преработка на ресурси.
Източник: https://www.climateka.bg/byrza-literatura-otpechatyk/
