Понижените нива на река Дунав са довели до две намалявания на мощността на АЕЦ „Козлодуй“ в рамките на по-малко от месец, съобщават от екологично сдружение „За Земята“. Организацията поставя въпроса доколко плановете за изграждане на нови ядрени мощности в България отчитат рисковете, свързани с климатичните промени и бъдещата наличност на вода за охлаждане на реакторите.
По данни, цитирани от организацията, на 14 септември АЕЦ „Козлодуй“ е намалила мощността си с 60 MW, а на 21 август – със 120 MW. От „За Земята“ посочват, че през лятото на 2026 г. засушаването и горещите вълни в Европа са довели до спиране или ограничаване на работата на реактори и в други европейски държави.
Екологичното сдружение обръща внимание на зависимостта на ядрените мощности от достатъчните количества вода за охлаждане и настоява климатичната устойчивост на сектора да бъде отчетена в дългосрочното енергийно планиране на България.
В края на август „За Земята“ е внесло становище по екологичната оценка на актуализирания Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) – версия 2024. Документът е подкрепен и от Коалиция за климата – България.
ИНПЕК определя основните насоки за развитието на българската икономика по пътя към климатична неутралност и включва мерки за енергийния сектор и структурата на енергийния микс към 2030 и 2050 г. Според „За Земята“ настоящият вариант на документа не отчита в достатъчна степен потенциалното въздействие на климатичните промени върху работата на ядрените мощности.
Рискове при ниски нива на Дунав
От организацията посочват, че зачестяващите периоди на екстремни горещини и ниски нива на река Дунав могат да ограничат възможностите за охлаждане на ядрените реактори и да доведат до непланирани намалявания на мощността.
Според позицията на „За Земята“ подобни ситуации създават и допълнителен риск за изпълнението на климатичните цели, ако временно отпадналите ядрени мощности бъдат компенсирани с електроенергия от изкопаеми горива.
Организацията смята, че при планирането на нови реактори трябва да бъде отчетен и кумулативният ефект върху необходимите водни ресурси, както и възможните разходи за допълнителни или алтернативни системи за охлаждане.
„За Земята“ настоява за оценка на дългосрочните климатични сценарии
В становището се поставя и въпросът за въздействието на честите промени в мощността върху експлоатацията на реакторите. Според организацията стратегическото планиране трябва да отчита бъдещите климатични модели за целия потенциален експлоатационен период на новите съоръжения, а не да се основава единствено на исторически хидроложки данни.
От „За Земята“ настояват рисковете, свързани с охлаждането, да бъдат оценявани в перспектива от 60 до 80 години – период, съпоставим с максималния експлоатационен живот на един ядрен реактор.
Алтернативното охлаждане също има цена
Организацията обръща внимание и на възможните екологични и финансови последствия от мерките за осигуряване на допълнително охлаждане.
Като пример се посочва ситуацията през август 2026 г. около румънската АЕЦ „Черна вода“, където недостигът на вода е довел до действия по речното корито. Според „За Земята“ подобни интервенции могат да имат значително въздействие върху речните екосистеми и да изискват сериозни инвестиции.
Използването на алтернативни решения като охладителни кули също би увеличило капиталовите разходи и себестойността на произведената електроенергия, посочват от организацията.
Финансови и стратегически въпроси
В позицията си „За Земята“ поставя под въпрос и икономическата целесъобразност на големи инвестиции в нови ядрени мощности. Според организацията международният опит с проекти като Vogtle, Flamanville и Hinkley Point показва риск от забавяния, оскъпяване и технически затруднения.
Сдружението смята, че насочването на значителен публичен ресурс към нови ядрени блокове може да ограничи възможностите за паралелни инвестиции във възобновяеми енергийни източници, системи за съхранение на енергия, енергийна ефективност и модернизация на електропреносните мрежи.
Поставят се и въпроси, свързани с доставките на обогатен уран, евентуалното възобновяване на уранодобива в България и дългосрочното съхранение на високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.
Искане за алтернативен енергиен сценарий
„За Земята“ настоява стратегическото планиране на енергийния сектор да включва реалистичен алтернативен сценарий, при който повече средства да бъдат насочени към енергийна ефективност, възобновяеми източници, системи за съхранение и по-добра свързаност на мрежата.
Според организацията подобен подход би могъл да увеличи гъвкавостта на българската енергийна система и способността ѝ да реагира на промени в потреблението, производството и климатичните условия.
Снимки: Unsplash
