Ако искаме горите да ни пазят от ерозия и наводнения, да съхраняват вода и биоразнообразие, ще трябва да инвестираме в тях, а не само да разчитаме на дърводобива
Доц. д-р Момчил Панайотов е автор на Климатека. Преподава Дендрология в Лесотехническия университет (ЛТУ). Активно проучва планински гори, тяхната история и развитие, както и влиянието на различни фактори върху процесите в тях (старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша). Сред любимите му теми е отражението на климатичното вариране и екстремните климатични прояви в годишните пръстени на дървесните растения и разчитането на вековните „архиви“. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е силно ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част е от софийския отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.
Доц. д-р Георги Костов е автор в Климатека. Завършва Лесотехническия институт през 1984 г., а от 1985 г. е първо аспирант, а впоследствие преподавател по лесовъдство. И до момента преподава в Лесотехническия университет. На два пъти е заемал пост на заместник-министър по горите (в периодите 2009-2011 г. и 2014-2017 г.). Автор е на повече от 100 различни публикации, свързани с екологията на горите, динамиката на горските ресурси и лесовъдските системи.
Тома Белев е български еколог и експерт по управление на защитени територии. Бивш директор на Природен парк „Витоша“, дългогодишен член на „Асоциацията на парковете в България“ и на Управителния съвет на инициативата „Зелени закони“. Проявява активно участие в защитата на горите, природата и зелената градска среда. Бил е общински съветник в Столичния общински съвет и заместник-министър на околната среда и водите.
- Климатичните промени поставят под въпрос бъдещето не само на изкуствените иглолистни насаждения, а на всички български гори.
- Законите, стратегиите и моделите за управление на горите са остарели – създадени за климат, който значително се променя.
- В най-уязвимите райони основната цел може вече да не бъде добивът на дървесина, а запазването на растителността.
- Горската система няма да може да се издържа единствено чрез дърводобив и ще са необходими публични средства за екосистемните услуги, които горите ни предоставят.
- Нужни са повече инвестиции в превенция на пожарите, поддържане на разсадници, залесяване, горска наука и подготовка на специалисти.
- Без навременни действия през следващите 15–20 години България може да загуби значителни горски територии, с тежки последици за почвите, водите, биоразнообразието и населените места.
Бъдещето на българските гори зависи от това как ги управляваме, но и в много голяма степен от това колко бързо се променя климатът. Ако допреди години опасенията бяха свързани основно с изкуствено създадените иглолистни култури в ниските части на страната, днес променящият се климат поставя под въпрос бъдещето на всички български гори – в ниските райони въпросът вече е дали изобщо ще има гори, а в планините – какви точно гори ще съществуват само след няколко десетилетия.
Залогът е голям: българските гори покриват над една трета от територията на страната и имат ключова екологична, икономическа и социална роля – предпазват почвите от ерозия и свлачища, подобряват качеството на въздуха и водата, съхраняват биоразнообразието, поглъщат въглерод и осигуряват поминък в редица региони. Въпреки че през последното столетие площта на горите се е удвоила, а дървесният запас – утроил, през последните 10–15 години се наблюдава трайно влошаване на състоянието на значителни горски територии. Особено уязвими са изкуствено създадените иглолистни насаждения и издънковите дъбови гори, които заемат голяма част от горските територии в страната и показват признаци на значителна деградация.
Допълнителен натиск оказват и все по-честите екстремни метеорологични явления. Интензивни бури, поледици, мокър сняг и късни снеговалежи след продължително топло време причиняват ветровали, снеголоми и сериозни повреди дори в иначе устойчиви гори. Повалените и пречупени дървета натрупват големи количества увредена дървесина и създават предпоставки за последващи проблеми – разпространение на вредители, болести и пожари. Показателен пример е поледицата в района на Петрохан през 2021 г., чиито последици се разчистваха години наред, а загубите за горите в района бяха значителни.
Климатичните промени сами по себе си не са единствената причина за тази криза. Те изострят проблеми, натрупвани с десетилетия – големи площи с неустойчиви изкуствени насаждения, в които не са извършвани навреме необходимите отглеждания, недостатъчни лесовъдски грижи и модел на управление, зависим основно от добива на дървесина. Въпреки че рисковете са добре известни и описани в националните стратегически документи, реалните действия остават ограничени.
Как могат българските гори да станат по-устойчиви в условията на променящ се климат?
Попитахме трима водещи български лесовъди и експерти – доц. Момчил Панайотов, Тома Белев и доц. Георги Костов.
Тримата поставят различни акценти, но стигат до сходен извод: начинът, по който управляваме горите, трябва да се адаптира към променящия се климат. В най-уязвимите райони приоритетът все по-често трябва да се измества от производството на дървесина към запазването на горската покривка и устойчивостта на горските екосистеми.
Това изисква и промяна във финансирането. Горите все по-трудно могат да се издържат само от приходите от дърводобив. Запазването им ще изисква повече публични инвестиции – в превенция на пожари, грижи за уязвимите насаждения, разсадници и залесяване, горска наука и специалисти.
Доц. Момчил Панайотов, Тома Белев и доц. Георги Костов очертават различните страни на тази промяна – от новите лесовъдски подходи и риска от пожари до политиките, финансирането и цената на бездействието.
Момчил Панайотов: Горите не могат да се управляват по правилата на миналия век
Няма универсално решение и магическа пръчка за решаването на проблемите на горите ни. Климатът, обществените нагласи и ресурсите на страната вече са съвсем различни от тези преди десетилетия, затова и лесовъдските практики трябва да се променят. Залагаме на естествените възобновителни процеси, което е напълно правилно, но в много случаи ще се налага да подпомагаме природата – особено след големи пожари – като този по склоновете на Пирин през лятото на 2025 г.
Докато природата се справи сама с възстановяването на гората на по-стръмните терени, може да започне тежка деградация на почвата и страховита ерозия. Логично трябва да се залесява, но в някои случаи широко използваните в миналото видове не са перспективни и е нужно да се изпробват нови подходи за залесяване и по-подходящи видове за бъдещите климатични условия. Необходими са и наблюдения от райони, в които днес има условия, сходни с очакваните в България през следващите десетилетия.
Горите струват много повече от дървесината си
В част от България дърводобивът вече не може да бъде основната цел на горското стопанство. В ниските равнинни райони на Добруджа, Югозападна България и южните части на Тракийската низина горите растат все по-бавно, а загубите на биомаса често надвишават прираста. Това променя и икономическата логика на управлението им – моделът, от миналото, при който стойността на гората се измерва основно чрез произведената дървесина, вече не е достатъчен.
Много по-важни стават другите ползи, които горите предоставят – чиста питейна вода, защита от ерозия и наводнения, съхраняване на биоразнообразието, възможности за туризъм и отдих. Тези екосистемни ползи обаче рядко се оценяват финансово. Ако обществото иска те да бъдат запазени, ще трябва да започне да инвестира в тях, вместо собствениците и стопаните на горите да разчитат единствено на приходите от дърводобив.
Не съществува универсален модел за управление на горите.
Подходите, които работят в Северна и Централна Европа, където теренът е по-равнинен и дърводобивът се извършва с тежка механизация върху големи площи, не могат автоматично да бъдат пренесени в България. Планинският релеф и различните природни условия правят подобен модел по-скъп и често по-вреден за горските екосистеми. Неслучайно още през 90-те години в България бяха въведени значителни ограничения пред едроплощните голи сечи – заради редица негативни последици.
Именно затова за повечето райони в Южна Европа е необходим различен подход, включително механизми за субсидиране и плащане за екосистемните услуги, подобно на част от схемите за подпомагане в земеделието.
Пожар в Сливенско, 2023 г. / източник:личен архив Георги Костов
Пожарите: Различен риск, различни решения
Природните нарушения, особено големите горски пожари, са сред най-сериозните предизвикателства пред горите и изискват коренна промяна в подхода към тяхното управление. В тази област изоставаме най-много. Необходимо е да променим начина, по който оценяваме риска и приоритизираме превантивните мерки.
Това невинаги е лесно, защото мерките за намаляване на риска от пожари понякога влизат в противоречие с други цели на горското стопанство. Една от най-ефективните мерки срещу разрастването на големи пожари е премахването на част от подраста (млади дървета и фиданки), храстите и ниските клони. Това пък противоречи на стремежа да имаме естествено възобновяване и по-сложна структура на гората.
Затова трябва да използваме съвременни инструменти за оценка на риска и решенията да се вземат според конкретните условия на местно ниво. В районите с висок риск от пожари превенцията трябва да бъде приоритет, дори ако това означава други функции на гората временно да останат на заден план.
Подобен подход е скъп и трудно може да бъде осигурен само от горските структури. Изборът е дали обществото да инвестира в намаляване на риска и така да ограничи бъдещите загуби, или да продължи със сегашния подход и да плаща все по-висока цена.
Урокът от преди един век
Сега ситуацията напомня тази отпреди век. Тогава България се е сблъсквала със сериозна ерозия и разрушителни порои заради силно деградиралите гори в по-ниските части на страната. Държавата предприема мащабни инвестиции и променя отношението към горите. Благодарение на тези усилия сега България е една от най-залесените страни в Европа.
Днешните предизвикателства са различни, но решението пак е в навременните инвестиции. Необходимо е да се намали рискът от възникване и особено от разрастване на големите пожари. Тук ключова роля имат горското стопанство и земеделието, защото веднъж възникнал, големият пожар трудно може да бъде овладян с каквато и да е техника.
Необходими са и повече грижи за горите – навременни отгледни и санитарни дейности в районите с процеси на деградация, както и бързи действия там, където подобни проблеми се очакват. На много места ще се наложат и нови залесявания, което означава възстановяване на системата от горски разсадници и промяна във финансирането на залесителните и отгледните дейности.
Загиваща дъбова издънкова гора в Стрелча, личен архив: Георги Костов
Тома Белев: Няма време за бавни промени
Най-спешно е да осъзнаем, че досегашните ни закони, планове, стратегии, управленски цели и институционални структури са създадени за климат, който вече го няма. И научните знания, върху които стъпват част от тези решения, трябва да бъдат актуализирани. Налага се основно преосмисляне на целия модел, а конкретните действия ще зависят от прогнозите на учените за мащаба на промените.
Горското стопанство е консервативен отрасъл, а лесовъдството – емпирична и силно зависима от местните условия наука. Затова трудно могат да се очакват бързи решения. Но същевременно вече нямаме време за бавни промени.
За съжаление климатичните промени се случват толкова бързо, че естественото придвижване на по-топлолюбивите и сухоустойчиви видове на север и към по-голяма надморска височина няма да бъде достатъчно, за да се формират навреме пълноценни горски екосистеми. Белев също очаква климатичните промени да ускорят съхненето, пожарите и останалите увреждания на горите, но поставя акцента върху другия голям проблем – дали политиките и институциите ще успеят да се променят достатъчно бързо.
Промяната не може да бъде частична. Двата решаващи фактора за бъдещето на българската гора ще бъдат политическата воля за адаптация и достатъчните публични инвестиции.
Гората е ценност, а не пречка за развитието
Най-важната промяна е в отношението към горите. В момента горите са в подчинение и в услуга на всяко друго ползване на териториите. Независимо дали става дума за земеделие, строителство или енергетика, в момента горските територии сравнително лесно могат да бъдат превърнати в нещо друго. Това трябва да се промени, особено в общините, където горите заемат малка част от територията.
Често се приема, че земеделските култури могат да бъдат напоявани и отглеждани почти навсякъде, стига да има достатъчно ресурси, а строителството може да се разширява върху нови територии. Създаването и поддържането на гора обаче зависи от много по-сложни природни условия и не е възможно навсякъде. Именно това дълбоко неразбиране и подценяване на стойността и ограниченията на горските екосистеми трябва да се промени.
Съществуването на гора, а в някои случаи дори на отделни дървета, трябва да се приема като висша ценност независимо дали се намират в горски, земеделски или урбанизирани територии. И на национално, и на европейски ниво в това отношение цари абсолютно срамно и опасно късогледство.
Основна цел в определени региони е просто да има гора
Дървопроизводителните функции на горите ще трябва да отпаднат поне за горите в Дунавската равнина, Добруджа и низините.
Основната задача в тези региони трябва да бъде запазването на трайна горска или горско-храстова покривка, дори когато производството на дървесина вече не е възможно или не е водеща цел. За това ще са необходими по-активни лесовъдски мерки, включително използване на семена и фиданки от по-южни райони и на местни видове и произходи, които са по-добре приспособени към все по-сухите условия.
Адаптацията струва пари
Организацията на държавните гори трябва да се промени. В много райони те вече няма да могат да се издържат единствено от продажбата на дървесина. Ако обществото иска да продължи да ползва чистата вода, защитата от ерозия, съхраненото биоразнообразие и останалите екосистемни услуги, ще трябва да инвестира публични средства в тях, както прави в земеделието и енергетиката.
Нужни са повече публични инвестиции в борба с пожарите, в разсадници и залесявания, в лесозащитни дейности, в горска наука и в хора, които да работят в сектора.
България, Албания и Косово останаха единствените европейски държави от Средиземноморието без специализирана авиационна техника за борба с пожарите. България дори не наема такава за сезона – действие, което държави с голям собствен авиофлот като Италия, Испания, Франция и Турция правят от години.
През следващите години ще са необходими повече залесявания, които за да са успешни, ще струват повече. В някои райони човекът ще трябва да подпомогне придвижването на по-сухоустойчиви местни видове и произходи към нови територии. Това ще изисква научни изследвания, дългосрочно наблюдение и внимателна оценка на рисковете. Без инвестиция в горска наука и в лесовъди, способни да я възприемат и да прилагат новите технологии, методи и средства, гората ни ще е обречена да търпи последствията от изменението на климата. Така най-вероятно ще се действа със закъснение и реактивно.
Можем ли да се справим?
Можем, но съм песимистично настроен, че ще успеем да реагираме навреме. Досегашната практика показва, че българските управляващи обикновено отлагат необходимите промени и инвестиции до последния момент.
Вероятно и този път едва голяма катастрофа ще се превърне в спусък за промяна. Остава да се надяваме тя да не доведе и до човешки жертви.
Георги Костов: Най-важното е да реагираме навреме
Докато Момчил Панайотов и Тома Белев поставят акцент върху необходимостта от промяна в управлението на горите заради климатичните промени, проф. Георги Костов обръща внимание и на още един фактор – десетилетия наред в голяма част от българските гори не са провеждани навреме необходимите лесовъдски грижи. Според него климатичните промени ускоряват процеси, които отдавна са започнали. Подобно на Панайотов и Белев, Костов смята, че запазването на защитните функции на горите ще изисква и механизъм за публичното им финансиране.
Близо половината от българските гори са особено уязвими
Климатичните промени ускоряват деградацията на голяма част от горите до около 900 метра надморска височина. Но не са единствената причина. В продължение на десетилетия в много издънкови дъбови гори и изкуствени борови насаждения не са провеждани навреме необходимите лесовъдски грижи. Днес именно тези гори са най-уязвими.
Тези издънкови дъбови гори и изкуствени борови насаждения заемат близо половината от горските територии на България. Те са създавани и стопанисвани като едновъзрастни и еднотипни насаждения, но необходимите отгледни (възпитателни) сечи така и не са извършени върху около 1,8 млн. хектара гори.
Когато една гора е съставена предимно от дървета на сходна възраст и има опростена структура и ограничено видово разнообразие, способността ѝ да се приспособява към променящите се условия е по-малка. С остаряването на тези насаждения процесите на отслабване и деградация стават все по-видими, макар да не протичат едновременно и с еднаква сила навсякъде. Сушата и горещините допълнително ги отслабват, а болестите, вредителите, бурите и тежкият сняг ускоряват увреждането и разпадането им.
Подобен риск вече се очертава и за едновъзрастните букови гори в среднопланинската зона между 900 и 1300 метра н.в., които заемат около 1 млн. хектара.
Изгоряла гора в Троянско / източник: личен архив на Георги Костов
Как да помогнем на най-уязвимите гори?
Лесовъдите у нас разполагат с необходимите знания и практически опит, за да определят кои райони изискват най-спешна намеса и в кои участъци е необходимо да се работи с приоритет.
В значителна част от горите, разположени в преходните климатични зони, ще се наложи да преосмислим целите на стопанисването. В Североизточна България климатът все повече се доближава до степен ландшафт, а в южните части на страната – на все по-сух средиземноморски климат. Костов също смята, че в част от най-уязвимите райони целта трябва да се измести от производството на дървесина към запазването на трайна горска или горско-храстова покривка.
Промени в облика на част от българските гори са неизбежни. Въпросът е дали те ще настъпят постепенно и ще бъдат управлявани, или ще бъдат резултат от масово съхнене и големи пожари.
От години сериозен проблем е, че голяма част от дървесината, която трябва да бъде добита при тези лесовъдски дейности, трудно намира пазар. Това често води до отлагане на необходимите намеси и позволява деградацията на горите да се задълбочава. Първата стъпка е да разпознаем причините за деградацията, а втората – да реагираме, преди процесите да станат необратими. Именно тази ранна реакция днес най-често липсва.
Политиките трябва да следват науката
Няма политика, която да гарантира, че всички гори ще останат устойчиви при променящ се климат. Целта е да се ограничат последиците и да се повиши способността на горските екосистеми да се приспособяват към новите условия.
Повечето необходими мерки отдавна са известни и са заложени в международни и национални документи. Част от тях са включени и в Зелената сделка, но често липсват достатъчна икономическа обосновка и финансово осигуряване, което поражда недоверие и критики.
Политиките трябва да се основават на научните факти, а прилагането им да бъде поверено на професионалисти, които могат да оценяват риска, да управляват адаптацията и да прилагат нови решения.
Не бива да се разчита на чуждоземни дървесни видове като универсално решение. Практиката показва, че те рядко оправдават очакванията за дългосрочна устойчивост. Българските гори разполагат с богато разнообразие от местни видове и екотипове, които дават много по-добри възможности за адаптация.
Цената на бездействието
Всяка следваща година ще прави адаптацията по-трудна и по-скъпа. Ако не бъдат предприети навременни мерки, през следващите 15–20 години България може да загуби значителна част от близо 2 млн. хектара уязвими гори. Това ще доведе до повече съхнещи и изгорели гори, засилена ерозия, по-висок риск за населени места и инфраструктура, нарушени екологични коридори, загуба на биоразнообразие и влошаване на въглеродния баланс на страната. Промените ще се отразят и на облика на цели райони в България.
Успоредно с това ще загубим и значителен национален ресурс. По мои изчисления стойността на застрашената дървесна биомаса е около 10 млрд. евро. Ако се наложи изкуствено възстановяване само на половината от засегнатите площи, ще бъдат необходими още около 12 млрд. евро. Това означава, че цената на бездействието през следващите две десетилетия може да надхвърли 20 млрд. евро.
Българските гори вече се променят и досегашният модел на управление не успява да отговори достатъчно бързо. Ако искаме да запазим горската покривка и ползите ѝ за водите, почвите, биоразнообразието и хората, ще са нужни нови приоритети, повече превенция и публични инвестиции. Промените са неизбежни – въпросът е дали ще ги управляваме навреме, или ще плащаме все по-високата цена на бездействието.
