Накисване и покълване на семената и ядките

Накисването във вода и покълването събужда енергията в семената и увеличва хранителната им стойност, преобразува протеините

в аминокиселини и премахва защитните им инхибитори.

Алфалфа

На арабски al-fal-fa значи „бащата на всички храни“. Арабите са захранвали прочутите си състезателни коне с алфалфа. В

Америка и Европа алфалфата ( люцерната ) дълго е смятана за храно годна само като фураж. Нещата се променят след като д-р

Ан Уигмор открива огромния потенциал и спектър от хранителни вещества в кълновете от люцерна.

Днес кълновете от люцерна са най-популярните кълнове в света и може да се намерят почти навсякъде. От вегетарианския ресторант до супермаркета.

Те имат осем ензима, които помагат за смилянето на въглехидратите, протеините и мазнините. Имат изключително високи стойности на витамини А,E и D.

Бадеми

Бадемите са единствените ядки, които алкализират кръвта. 1/5 от теглото им е пълноценен протеин. Бадемите съдържат големи количества калий, калций, магнезий, фолиева киселина, рибофлавин, фибри, фосфор и витамин Е. Бадемовото масло е едно от най-добрите масла за козметични цели и е много хранително.

Протеини: 18.6%

Полезни мазнини: 54.2 %

Броколи

Покълналите семена от броколи съдържат много фитонутриенти и антиоксиданти, които са популярни в лечението и превенцията на рака.

Бразилски орех

Бразилските орехи са богати на калий, фосфор, сяра, както и на силния антиоксидант селен. Смята се, че имат стимулиращ ефект върху мъжката полова и хормонална система.

Проетини: 14.3 %

Полезни мазнини: 66.9%

Кашу

Кашуто е изключително богато на на Витамин А, калий, фосфор и магнезий. Препоръчва се да се консумира сурово и накиснато кашу.

Протеини: 15%

Полезни мазнини: 46%

Детелина

Покълналите семена от детелина съдържат истинско богатство от полезни съставки като много аминокиселини, минерали и витамини.

Очаквайте продължение……

Статията е вдъхновена от книгата на Renee Loux Underkoffler “ Living Cousine – the art & spirit of raw foods“.

Снимки: Интернет

Повече информация за живите храни: http://www.zemianazaem.com/

Скъпи приятели, на 01.03.2012 отворихме нашето магазинче за био и натурални продукти „Зелена Земя“. Намира се на ул. Любен Каравелов 70 в София. Повече информация за магазинчето ще може да намерите в раздела „Магазин“.

Както и на фейсбук страницата на магазинчето: http://www.facebook.com/ShopZelenaZemia

Ухание, наслада, съблазън, усмивка, щастие и блаженство….

Малка част от изразните средства, с които описваме удоволствието от разтапящото се блокче шоколад по небцето ни. Едно блаженство, което флиртува с нас от столетия и на което не могат да устоят и малки и големи. Шоколадът е не просто феномен, той е покорил сърцата на французи, белгийци, немци, швейцарци и, разбира се, на нас, българите.

Каква е нашата представа за шоколада? Той ни е представян като една приказка, превърнала се в реалност. В която кравите са лилави, бобрите увиват шоколадови блокчета в станиол, природата е прекрасна и всичко е някак си толкова невинно. Това е представата, която нашите деца и ние имаме за шоколада, докато си похапваме тайничко и с блаженство.

Но замисляли ли сме се, че шоколадът може и да нагарча? Че има деца, които не могат да му се зарадват? Деца, за които шоколадът е свързан с кръв, пот, сълзи, насилие и робство. Че блокчето, което носи наслада за нас, може да значи за тях ежедневен и непосилен физически труд и инвалидност.

Това е реалността за много деца в Африка, която произвежда повече от 60% от какаото за шоколад в световен мащаб.Там децата се търгуват като роби и производителите на какао може да си ги купят за 200 – 250 евро „парчето“, като повечето от тях нямат навършени 14 години. Звучи грубо, но реалността там не е просто груба, а смазваща. Децата са принуждавани да работят в плантациите седем дни в седмицата от ранни зори, до късни доби под изпепеляващото африканско слънце. Те получават жалки огризки за храна, никакво заплащане за труда си и в много случаи са бити или изнасилвани. В това число и следните травми: ужасяващи рани и контузии, причинени от мачете, счупвания при падания от какаовите дървета, отравяне с пестициди и други.

По данни на Уницеф над 200 000 деца са принуждавани да работят насилствено в каковите плантации. Деца, които никога няма да опитат крайния продукт на своя труд – шоколада.

Какви са причините да се стига до това? От една страна фермерите, производители на какао, а от друга огромните хранителни концерни, които плащат прекалено ниска цена и по този начин принуждават фермерите да изполват детски труд.

Кои са тези концерни? Мисля, че не е нужно да споменавам, защото всички може да се сетим от рекламите.

А каква е ситуацията с веганския шоколад? Той може да е свободен от животински продукти и от насилието над животните, но това не значи, че е свободен от насилието над децата и робския труд. Същото се отнася и за био шоколада, ако той не носи знака на справедливата търговия. Един продукт е много повече от само храна, той има и социално измерение и с производството му на картата са стотици човешки съдби.

Какво ни остава да направим? Да задаваме въпроси. Да питаме. И да се информираме. Да ръзберем какъв е произходът на какаото в нашия шоколод, кой го произвежда и къде го произвежда. Да не бъдем просто консуматори и, подозирайки за съдбата на тези деца, да се обръщаме настрани, да затваряме очи и казваме: “ Не ни инетересува. Те са далече, на друг континент и тяхната съдба не е наша съдба.“

Но има и хубави примери. Един от тях се намира и в България.

Това е малката работилница на Мария и Венсан в Пловдив и техният ръчно направен Шоколад Гайо. От какао с доказан произход и много труд и любов. Шоколад, който разказва истории и е музика за душата. Било то джаз, блус, поп или салса. С опаковка, която те кара да се усмихнеш и вкус, който те подканя отново да се отдадеш на шоколадовата съблазън. Този път, без да се чувстваш виновен.

Статия на Живко Джамяров

В този пост искам да споделя впечатленията си от част от статията на Джон Стенли  „Farmers Markets Must Be Aware of the Changes“.

Това е статия за еволюцията на фермерските пазари в Англия и за предизвикателствата, които срещат. Малко е странно да пишем за еволюция на фермерските пазари, след като в България си нямаме такива, дори и в големите градове. За мен това е сериозен проблем и се надявам в най-близко бъдеще да си имаме такъв пазар в София. Разбира се за да се случи подобно нещо трябва да има разбираща, модерна и желаеща партньорство Община.

Едно от предизвикателствата пред които са изправени фермерските пазари в Англия са така наречените „градовете-градини“. Пример за такъв тип град е Тодмортън в Йоркшир, Англия. Там гражданите сами отглеждат своята храна, развиват общински градини и са сформирали група наречена “ Невероятна храна“, която има за цел да направи града първия самодостатъчен град в Англия. В Тодмортън има над 70градини, пръснати навсякъде из града. Сладката царевица расте пред полицейското управление, марулите пред пожарната, а копъра на паркинга пред Съвета. Пред всяка градинка има табели с информация какво се отглежда там и най-важното през кои дни трябва да се събира реколтата. Основно желание на групата е града да е самодостатъчен и всички култури да се отглеждат в радиус от 30 мили от Тодмортън. Пряк резултат от това е, че търсенето на местна храна се е увеличило с 67% в последните три години. Важна подробност е, че няма почти никакви кражби и вандализъм в градините на общността.

Подобни малки градове са идеален пример за развитието на един нов модел фермерски пазари. Пазари, които ще са пряко свързани с местни градове-градини. Ако тази тенденция набере сила, това ще означава трайна промяна по цялата консуматорска верига в градовете.

Дали подобно нещо е възможно да се случи в България. Честно казано не знам. Едно от основните ми притеснения е липсата на единство сред българите и факта, че ние много трудно може да се съберем и да работим заедно.Ясно е, че това няма да се случи по инициатива, поета от общините или политиците. Друга трудност ще бъде състоянието в големите градове. Те са толкова затлачени и замърсени, че не знам дали храна, отглеждана там ще бъде годна за ядене.

За мен нещата може да се случат по следния начин. В по-малките и доказане незамърсени индустриално градове и общини да се стартирата проекти, като този в Тодмортън. Отглежданите  там продукти да изхранват хората и да се продават в по-големите градове. Там те могат да се предлагат на специализирани фермерски и био пазари. Като според мен е достатъчен по един постоянен такъв в по-големите градове.

Размисли на Живко Джамяров

Страницата на проекта в Тодмортън: http://www.incredible-edible-todmorden.co.uk 

Филми посветени на проекта в Тодмортън: http://www.guardian.co.uk

Източник: http://www.organicauthority.com

Автор: Андреа Манитсас

Ясно си спомням момента, в който правата на животните и състоянието на околната среда се превърнаха в моя страст. Бях едва на 10-годишна възраст, когато чрез информационно видео на „Грийнпийс” видях как полярни мечки, най-обичаните от мен животни, се давят. С риск да прозвуча банално, единственото, което можех да направя бе да се свия на топка и да изкрещя, заради всички безпомощни животни по света. Оттогава както правата на животните, така и опазването на околната среда заеха особено важно място в моето сърце. За съжаление, все повече откривам, че определението „веган”, което аз нося с гордост, не винаги е напълно обвързано с тези два принципа.

Да, абсолютно, да станеш веган е най-великото действие, което всеки от нас може да предприеме в нашето всекидневие, за да подсигури една по-здравословна планета. Дефиницията за веган е следната: „Човек, който избягва употребата на всякакъв животински продукт било то с цел храна, облекло или каквато и да е друга причина. Изравняване на уважението ни към природата с това на всички наши животински приятели на Земята, някак си се оказа по-трудно отколкото първоначално предполагах.

Уважавам как природата работи. Животни изяждат други животни и макар и да не понасям тази гледка, я приемам. Не е изначално лошо да ядеш месо. Непростим е начинът, по който отглеждаме животни, за да ни послужат за храна. С нулево уважение към същността на животните, които консумираме, ние омаловажаваме стойността на живота им до такава степен, че ги напъхваме в отвратителни помещения, злоупотребяваме с тях, инжектираме ги и се държим с тях, докато са живи така сякаш вече са умрели и то само защото скоро смъртта ще ги сполети. Нима греша? Напълно отвратена съм от тази система и никога няма да допусна крайчеца на вилицата ми да ме направи съучастник в подобни действия.

Все пак нека представя и другата страна. Моят брат веган наскоро донесе няколко яйца от местната ферма „Нека бъде любов”, където пилетата се наслаждават на страхотен пилешки живот, предоставен от органична и устойчива ферма. Като двама вегани, ние погледнахме прекрасните яйца и си помислихме: „не можем да ги изядем, защото сме вегани”. Просто няма да се чувстваме добре, ако го направим: затова и не го направихме. После минах покрай местния магазин за сладоледи „Сладоледена топка” и се наслаждавах на различните видове сладолед, произведен в малка местна ферма , където щастливи крави се разхождат и пасат свободно. Тогава пак изрецитирах мантрата си: „Не, не мога, аз съм веган”. Всичко това ме накара да се замисля как това определение може да ограничи мисленето ни и възприятието ни за света. Не бих имала нищо против да опитам яйцата и понякога да се насладя на сладоледа или пък да сложа малко вкусно сирене върху органичната си багета. Но тогава няма вече да съм „веган”…така изглежда.

За веганите с еко ценности, това е дилема, която си заслужава да се проучи. И докато идеята за оглозгване на мъртво животно никога няма да се понрави на етичната ми страна, взимам предвид възможността да разширя понятието си за „веганизъм” като включа млечни продукти, произведени по устойчив начин от местни ферми, за които със сигурност знам, че третират животни с уважение и дори с почит. Именно такива са и млекопреработвателните предприятия, които бих искала да процъфтяват.

Докато съм „веган”, също съм и природозащитник и човек, който е напълно способен да мисли извън ограниченията. Дали понякога просто не изпадаме в крайности и необходимо ли е да си лепваме определени етикети, за да се чувстваме етично пълноценни? Просто се замислих…

Мнението на Живко:

Споделям някои от вижданията на Андреа. За мен веганството няма нищо общо с това дали консумираме животински продукти или не. То е моята етична позиция, начин на живот, понятие за справедливост и мой личен избор. Несъгласието ми с експлоатацията на живи същества, дарени с душа и чувствителност. Нима те имат по-малко право от нас да живеят свободно и в мир? Защо си мислим, че може да сме господари и да решаваме кое е правилно или не? Кой има право да живее или да умре?

За мен веганството няма нищо общо с екстремизъм , с фундаментализъм и с атаки и обвинения към хората, които не споделят същата позиция. Които не са прозряли унищожителната същност на хранителната промишленост и лицемерието на системата, в която живеем.

Аз не консумирам животински продукти, дори произведени по етичен начин, от биологични ферми или от щастливи кокошки, защото не искам по никакъв начин да причинявам страдание на животните. За мен няма нищо трагично, че не консумирам животински продукти. Природата ни е дала достатъчно разнообразие от растителни продукти, с които да живеем здрави и щастливи.

Все повече се говори за Германия като страната най-голям производител на био продукти в Европа. Но каква е ситуацията в съседна Франция? Страната е известна с традициите си в земеделието и кулинарната си култура. Може ли да се каже,че има бум на био продуктите във Франция?

Френското правителство се стреми да подкрепя и промотира био продуктите като прави това чрез официалното лого във Франция – Agriculture Biologique AB. Този знак означава, че в продуктите се съдържат минимум 95 % съставки от биологично земеделие и е гарант за високото качество на френските био продукти.
Къде може да се открият продуктите носещи логото AB?

В момента производството и търговията с био продукти е процъфтяващ бизнес във Франция – страната, която парадоксално, но факт е сред най-големите консуматори на пестициди в ЕС. Понастоящем повече от 40% от населението консумира био продукти поне веднъж седмично и не е изнендващо, че веригите супермаркети във Франция започват да проявяват все по-голям интерес към био продуктите.

Регалите в магазините вече изнемогват от голямото разнообразие на био продукти, изненадващо, като се има предвид, че началото на пазара е положено само с няколко продукта, като шоколад и мляко. Вече е все по-лесно да се намери био алтернатива на повечето конвенционални продукти. Цените са по-високи от тези на конвенционалните продукти, но хората, които си купуват био продукти заявяват, че се интересуват живо от това каква храна консумират и от това как е произведена тя. А във Франция храната, особено хубавата и качествена такава е приоритет номер едно.

Специализираните магазини за био храни се развиват все по-добре. BioCoop – верига от био магазини, основана през 1980 г. има оборот от повече от 300 милиона евро за 2007, което е с 22% повече от 2006 и дори със своите 290 магазина представлява само 13% от общия пазар на био продукти във Франция. Всяка година веригата публикува безплатен пътеводител за магазините си във Франция – един безценен помощник в намирането на желаните био продукти.

Биото процъфтява и се развива не само в био магазините и супермаркетите. Щандове с био продукти вече може да се намерят и на традиционните пазари из Франция. Например френската верига от градински центрове „Botanic“ наскоро обяви, че ще започне да изгражда био магазини в някои от своите аутлети – показателно за нарастващото търсене.

Друга много важна черта на френския био пазар е засиленото търсене на сезонни и регионални продукти. Продуктите носят знак на регионна и местноста, от която произхождат. Тази специфика на френския пазар е предпоставката за бума в доставките на свежи и сезонни плодове и зелечуци по домовете.

Много бързо развиващ се сектор е и биодинамичното винарство. Това е последния писък на модата във винарството във Франция. Корените на биодинамиката водят началото си в учението на немския философ Рудолф Щайнер. Според биодинамиката лозето се гледа в контекста на лунните и космически ритми. Това е стандарт надвишаващ биото. Лозята се третират с хомеопатични препарати и гроздето се бере съгласно фазите на луната. Биодинамиката е земеделие изискващо много разбиране и отдаденост, които се отплащат във високота качество, вкус и полезност на продуктите.

Няколко думи за био стандартите във Франция, които касаят хранителните продукти:

AB (Agriculture Biologique) – официалния стандарт и лого на био продуктите във Франция, който е синхронизиран с единния европейски стандарт за био продукти.

Ecocert – Сертифицираща организация. Тя е частна компания, която посещава и проверява земеделските стопани и търговците на био продукти дали спазват европейските стандарти за биологично земделие. Ако отговарят на всички критерии те могат да получат био сертификат. Ecocert също създава някои стандарти, когато има нужда от тях, като например при козметичните продукти и препаратите за почистване.
Може да заключим, че френския био пазар се развива изключително динамично в резултат на осъзнатото и нарастващо търсене, адекватния отговор на производители и търговци и правилната държавна политика.

Aвтор: Живко Джамяров, по материали предоставени от Euro-Nat и Synabio.

Снимки: Интернет

От всички познати ни бактерии може би най-разпространената е ешерихия коли. Това е малка гадна бактерия, която причинява сериозни заболявания и се пренася в човешкия организъм чрез храната. Всички знаем последствията от последните случаи със зараза от ешерихия коли. Това, което не знаех е че тази смъртоносна бактерия може да бъде ключът към нов тип биогорива,направени от земеделски отпадъчни продукти, като например дървени стърготини.

Добрата новина идва от стартиращата фирма за биогорива в Калифорния LS9, която твърди, че е постигнала пробив в използването на генетично модифицирани щамове ешерихия коли, за конвертиране на нехранителна биомаса в гориво.Според вицепрезидента на отдела за научни изследвания и развитие Стивън дел Кардайър те успешно са завършили процеса на конвертиране на захарна тръстика в биодизел чрез съществуващ организъм. Очаква се това лято да отвори централа, която ще използва този процес и ще проправи пътя за мащабно производство и продажби през 2012.

Заедно с Университета на Калифорния и Министерството на енергетиката е постигнат напредък и в използването на друг щам ешерихия коли, които може да работи с различни суровони, като например слама или дърво. Тези целуозни суровини обикновено по-трудно се преобразуват в гориво чрез ферманетация, отколкото царевицата или тръстиковата захар, но имат потенциала да отделят много по-малко парникови газове и вредни емисии.

Като се имат предвид огромните недостатъци на отглеждането на монокултури за биогорива и унищожителния им ефект върху природата, иновации като тази с използването на ешерихия коли биха могли да преобразят цялата индустрия, естествено ако заработят. Просто невероятно е че през цялото време сме разчитали на изкопаеми горива, вместо да се насочим към изпозването на бактерии и отпадъчни продукти.

Източник: CNET

Снимка: Интернет

Агроекологичният център на „Аграрен Университет“ Пловдив

Създаден е през 1989 г., като от 1994 г. функционира и като Демонстрационен център за биологично земеделие, чиято производствена база предоставя възможност за обучение на студенти, преподаватели, фермери и агрономи специалисти в областта на производството на биологична растениевъдна продукция. Получената продукция е сертифицирана от „Балкан Биосерт“ ООД (Сертификат за биопродукт № 00226) и се реализира в биологични преработващи предприятия и чрез новата за страната абонаментна система за биохрани. Към центъра функционира и първата в България учебна биоферма „Слънчева градина“. Тя предоставя уникалната възможност на деца и млади хора да се почувстват като част от земеделско стопанство, да видят откъде идва и как се прави храната на нашата трапеза, както и със собствените си ръце да засадят домати, чушки и други зеленчуци, да оберат реколтата есента и да направят лютеница, да омесят хляб, да направят сирене и масло. Съвместен проект е на Фондация за биологично замеделие „Биоселена“, Аграрният университет- гр. Пловдив, норвежката организация – Norges Vel, Норвежкото кралство дружество за развитие и Столичният център за работа с деца.

Агроекологичният център е първото сертифицирано био стопанство в България.

Био-динамична ферма “ Къщата с Бамбука“, село Бачково

Нашата ферма се намира между Асеновград и Бачково, в местността Луковица. Отглеждаме лозе, овощни дървета и зеленчуци. Това е една малка семейна ферма (3 дка), но ако има хиляди такива, страната ни ще има голям успех. Страни като Турция, Словакия и Словения ни изпревариха значително, а когато ние стартирахме тази дейност, те нямаха нито една такава ферма. В момента Турция наводни пазара със стотици тонове биологични череши, а ние с един много добър институт в миналото изостанахме и за нашите череши няма почти никакъв пазар. А специализирани градини само за череши биха се развивали с огромен успех в Кюстендилския район например, има и сериозен научен опит в тази област.

Бамбукът и гинко билобата са символите на нашата къща. Отглеждаме ги от 15 години. Гинко билобата е най-старото дърво в света. Ботаниците твърдят, че има дървета в Япония, Китай и Монголия, които са на над 5000 години. От листата на това дърво ние правим алкохолен извлек, който подпомага имунната система. Когато листата започнат леко да жълтеят, се берат, слагат се в буркани, заливат се с домашна ракия, прецеждат се и от тази течност се пие по една супена лъжица сутрин на гладно. По сведения на ботаниците бамбукът стига до 3 метра, но при нас вече има 6-метрови пръти. Преди години от ботаническата градина на аграрния институт в Монпелие взех едно съвсем малко коренче бамбук. Той обича заблатени места, слънце и много вода. Сам се разсажда, агресивен е. Коренът му е като стомана, придвижва се към влагата, страни от другите растения. И така той постепенно превзе и нашата градина. А когато регистрирахме къщата по Закона за туризма и поискаха име, решихме нашето да е Къщата с бамбука.

Във фермата отглеждаме почти всички видове зеленчуци, с изключение на тези, които изискват много богата почва. В този район почвата е песъчлива, по-подходяща е за отглеждане на лозя. Ние използваме „златото на фермера” – т. нар. компост. Това са отлежали биологични отпадъци, смесени с оборски тор. Първата информация за биодинамично земеделие получихме от един агроекологичен център, изграден в началото на 80-те години в бившия селскостопански институт (ВСИ) в Пловдив. Ръководеше го проф. д-р Стойчо Каров, пионерът на биоземеделието в България. Все още работим с него и когато участваме на семинари в различни областни центрове, той говори по научните проблеми, а ние с Мария правим презентация на своята ферма. Искаме да покажем, че и обикновени хора като нас, без висше биологично образование, могат да се занимават с подобна дейност.

Чичо Митко и леля Мария са истинско богатство. За мен бе истинска радост, че можех да ги посетя през 2009 и че имах щастието да се запозная с тях. Дори и няколко минути прекарани с чичо Митки са достатъчни да предизвикат промяна в живота ни. Да ни накарат да се замислим за смисъла на живота, за храната ни и за нашата роля във Вселената. Ако имате възможност посетете „Къщата с Бамбука“. Може да изгледате и видето с чичо Митко тук.

Био-ферма, с. Мало Пещене

Представяне на фермата от Милен Стоянов ( публикувано на сайта на „Солидарно“)

Местоположение:

с.Мало Пещене, община Враца (на 25 км северно от Враца). Биополетата са с обща площ 85 дка. От тях за зеленчукопроизводство в момента се използват 19. Заявил съм желание за сертифициране пред Балкан Биосерт ООД (моят серификатор) през 2005 г. От тогава започна и преходния период. От 2008 г. земите са сертифицирани и имам право да етикетирам продукцията като БИО. През 2006 г. отглеждах само пипер, а от следващата започнах да включвам и други култури. През 2010 г. културите са пипер, домати, тиквички и тикви. В момента мога да предложа само пипер, тъй като само той оцеля след една лека слана.

Стремя се да отглеждам само български сортове. За съжаление не винаги е възможно – българският сорт моркови „Нантски 3″ е загубен, „Кюстендилската слива“ също. През тази година имах поръчка за отглеждане на точно определен сорт тикви, който не е български. Е, цар-пазар иска това, това отглеждам. Но пък сорта се оказа превъзходен.

През следващата стопанска година ще отглеждам задължително пипер – сорт Куртовска капия (по думите на една производителка на семена домати, това е най-добрия сорт в света), домати – сорт Балкан (стар български сорт – червен) и сорт Розалина (нов български сорт, признат за такъв през 2009 г., тъмнорозов). Ще се опитам да засея фасул (за зрял, а не за зелен), който не е ресгистриран като сорт, тъй като не е селектиран от институт, а от обикновените хора в хасковския край. От там нататък ще се опитам да разбера какво иска цар-пазар, т.е. вие. И в тази връз
ка бих искал да разбера какъв е интереса персонално на всеки, за да мога да преценя какви площи да отделя по видове. От сега казвам, че на тези 19 дка моркови и зеле не стават. Ще очаквам предложения за видове и количества зеленчуци (общо за целия сезон).

Отглеждане: не използвам никакви препарати за растителна защита, дори разрешените. Сам си правя листни торове от биохумус и диворастяща коприва. Почвата торя с оборски тор и биохумус. Поливам с капково напояване – така се пести енергия и вода, а напояването е точно на растенията, т.е. по-ефективно е. За да не преуплътнявам почвата използвам лек трактор с тегло под 1 тон (масово зърнопроизводителите използват машини с тегло над 6-7 тона, нерядко и над 10). От есента на 2009 г. не ора, защото тази операция унищожава плодородието на почвата.
В общи линии това е фермата. Ако открия информация за още нещо, което води до съхраняване на природните ресурси и едновременно с това да получавам продукция, ще опитам веднага да я приложа.

Интервю с Милен Стоянов може да прочетете на сайта Bio.bg.

Био-ферма „Павлови“, село Добромир, Пловдивско

Био-ферма „Павлови“ е семейна ферма, която започва своята дейност с производство на голяма гама от култивирани билки – подправки, чайове – под формата на свежа маса, разсади в саксийки и билкови възглавнички. Постепенно разширява дейността си с производство на зеленчуци, ядки и плодове. В момента семейството на Веси и Петко работи за изграждане и регистрация на цех за преработка и сушене на био-плодове, ядки и зеленчуци, което ще осигури наличието на био-храна със запазени хранителни качества и през студения зимен сезон.

Био-фермата е сертифицирана от 2007 година от Балкан Биосерт – обработваема площ – 50 дка.

Фермата е отворена за посещения на доброволци, които искат да помогнат в работата по отглеждане на био-продуктите, както и на любители на органично чистата храна, кито биха искали да се запознаят с био-продукцията им и да научат повече за билките и техните свойства.

Био-ферма „Топалови“

Атанас Топалов се занимава с био земеделие от 1994 г. Преминал е курс на обучение при проф. Каров към ВСИ Пловдив. Първата му ферма е близо до Пловдив, в която отглежда плодове, зеленчуци и подправки. Продава ги на Събота пазара, но след 2005 г. и ново земеразделяне мястото се оказва вече на друг човек и той започва всичко отначало.

Новата земя се намира на 650 м надморско равнище, над с. Извор /до Храбрино/. Мястото е силно пресечена местност, обградено с гора, има и собствен извор. Разполага още с 15 дка ниви и 5 дка овощна градина с орехи. За сега отглежда предимно зеленчуци, а от другата година ще засажда и различни овошки и лозя. Земите са изолирани от химически и други замърсявания.

За да изпълни условията за био земеделие, цикълът на производство ще бъде затворен: растениевъдство -> животновъдство –> готов продукт –> съхранение, консервиране и консумация на място. За целта са изградени помещения за животни, компостираща яма за аеробно компостиране, хладилни камери, шоково замразяваща камера, кухня и столова за хранене.

За почивка са предвидени 8-10 бр. къщички от слама, глина и дърво, без използване на метали. Пречиствателната станция за отпадни води ще е биологична с повторно използване на водата. Осветлението е на 12 волта с зареждащи се от слънцето батерии. Топлата вода и част от отоплението също е със слънчева енергия.

Все още не съм имал възможност да посетя фермите в село Мало Пещене,  село Добромир и фермата на семейство Топалови, но се надявам скоро да успея и да имам възможност да се запозная от близо с работата им.

Ако искате да подкрепите солидарното и биологичното земеделие посетете страницата www.solidarno.com

Текст:Живко Джамяров,  http://www.solidarno.com/ и http://www.zemianazaem.com/.

Снимки: Интернет, http://www.solidarno.com/ и http://www.zemianazaem.com/.

Хатори

Хатори е ново и уникално място в гр. Варна. Направено е изцяло от естествени материали, това не е просто магазин, а “ място за храна, срещи и споделяне“.  Намира се на ул. Драгоман 9. В Хатори може да откриете био храни, хляб и сладкиши без мая, екологични препарати за почистване, био козметика, ароматни масла, чанти и портмонета от рециклирани материали, естествени бижута, лековити минерали и много книги и списания за невидимите закони, които движат живота ни.  В основата на идеята и нейната реализация са двете дългогодишни приятелки и съмишленички  Сирма и Деляна, които с радост посрещат всеки клиент и го запознават с най-важното за него в дадения момент.

Може да прочете повече за магазин Хатори на: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=57681

Био магазин „Донита“

Едно страхотно магазинче, което се намира на бул. Гоце Делчев 105, до офиса на Уникредит Булбанк. Мебелите в магазина са изработени изцяло от естествени материали от фирмата Танин Дизайн. В био магазинчето ще може да намерите богато разнообразие разнообразие от био храни – зърнени, брашна, студено пресовани масла, различни вкусни десерти, както и био козметика и екологични препарати за почистване. Скоро ще се предлагат и брашно и мюсли от прясно смлени семена на място.  Има предвидени и масички за сядане, като може да си поръчате сандвичи, сладолед, чай или кафе и да им се насладите в спокойна и приятна атмосфера.

http://donitabio.com/

Био магазин Зелен

Био магазин Зелен се намира на ул. Лавале 20-22 в София. Той бързо успя да се превърне в един от водещите био магазини с много голям асортимент от био храни и здравословни продукти. В магазина има и бар за сандвичи и напитки, където може да си поръчате кафе, чай, био безалкохолно или вегетариански сандвич. Фирмата, собственик на био магазин Зелен е ексклузивен вносител за България на марките „Green“, „Yogi tea“, „Vivani“, както и на собствена марка био храни „Био Класа“.

Повече за био магазин Зелен може да научите на: http://www.zelenbio.com/

Един добре познат ни уред обаче може да се окаже огромно препятствие в усилията ни към устойчивост. Това е компютърът. Уред, които в последното десетилетие се превърна в неизменна част от живота ни. Ние всички използваме ежедневно компютри и тези устройства имат лошия навик да консумират адски много енергия, като в производството им не рядко са използвани токсични химикали и материали. За щастие е възможно да се намери компютър, които да е едновременно мощен, зелен и щадящ портфейла ни. Точно като тези три лаптопа:

Sony Vaio W Series

Серията преносими компютри Sony Vaio W се отличава с много добра производителност при нисък разход на енергия. Както повечето нетбуци те са захранвани от процесор Intel Atom, като са много удобни, лесно преносими и с до 8 часа живот на батерията. Това, което ги отличава от останалите и ги прави може би най-“зелените“ лаптопите на пазара е че 80% от пластмасата използвана за направата им е от рециклирани материали, а LED екранът им е 100% без съдържание на живак.

Gateway EC19C-A52C/S

Gateway EC19C A52C / S може да бъде един от най-ефективните лаптопи, които може да притежавате. Той разполага с 1.33 GHz Intel Core i5-470UM CPU, 2GB DDR3 RAM и голям 320 GB твърд диск за по-малко от $ 800. Великолепният 11.6 „LED дисплей поддържа изненадващо ясна 1366 х 768 резолюция на картината, и има изобилие от USB портове за всички периферни устройства, ако имате нужда от тях. Независимо от мощния си хардуер, EC19 има до 6 часа живот на батерията с едно зареждане.

ASUS U43JC-X1 [Natur.e] Bamboo Series

Външната обвивка на този красавец е смес от истински бамбук и полиран алуминий, което намалява употребата на пластмаса. Захранва се от мощен Intel i5-450м процесор,графична карта Nvidia GeForce 310M и 4 GB DDR3 RAM, U43, като има достатъчно мощ да се справи с повечето програми. Животът на батерията е също толкова впечатляващ, позволявайки му да работи до 10 часа с едно зареждане.

Как да намерим най – „зеленият“ лаптоп?

Все повече и повече компании за потребителска електроника правят усилия да станат „зелени“ и да използват устойчиви начини на производство, като подобряването на технологията е голяма част от тези инициативи. В САЩ и Европа си проправя път и високоскоростния интернет захранван от устойчиви източници на енергия ( Eco-ISP’s ). ARM процесорите, които са в сърцето на много телефони и таблети имат добра изчислителна мощ, при много нисък разход на електроенергия. При покупка на лаптоп в бъдеще, е хубаво да се спираме на модели с по-слаби процесори, като по този начин в дълготраен план ще спестим много енергия, без да пожертваме изчислителната мощ нужна ни да се справим с повечето от ежедневните ни задачи.

Източник: http://www.ecostreet.com/

Снимки: Интернет