27 юли

Пермакултурни чудеса в австрийските планини

Бихме искали да Ви представим земеделеца Зеп Холцер, човек който не само развива земеделие на едно много необичайно място, високо в австрийските планини, но и отглежда там много необичайни за тези региони култури – и всичко това без да използва химикали, пестициди и с минималното влагане на човешки труд.

Може би бихте го нарекли европейския вариант  на хора като Бил Молисън и Масанобу Фукуока – като те тримата са разработили различни земеделски практики в хармония с природата, които спестяват пари и усилия и обогатяват околната среда, а не я разрушават. В случая на Холцер той успешно е развивал пермакултурната си ферма  в последните двадесет години, както и своите неконвенционални земеделски методи без да се е замислял, че всичко това може да се дефинира с термина „пермакултура“.

В най-студената част на Австрия Зеп обръща представите на конвенционалното земеделие с главата на горе, като буквално успява да създаде една райска градина, пълна с тропически плодове и простираща се по стръмните му алпийски пасища. На фона на средни годишни температури от 4,2 градуса той е способен да отгледа почти всичко, като кайсии, смокини, киви, праскови, евкалипт и пшеница и то при надморска височина от 1000 – 1500 метра.

„…. след като веднъж съм засадил растенията не правя повече нищо“, споделя Зеп пред Ройтерс. “ Всичко е дело и работа на природата, без плевене, подрязване, поливане, без торове и пестициди.“

Още по интересен факт е, че замята която той толкова успешно култивира днес е била с много беден почвен слой когато я е унаследил в началото. Това не е вече така. В началото фермерите са се събирали за да го заклеймяват за луд, а сега се стичат при него за да изучават методите му, а с тях и много клиенти, които искат да изкупят високо качествената му продукция. Неговите методи в момента се прилагат успешно в редица страни.

Успешния път на Холцер започва когато той разбира, че трябва да се откаже от всичко научено от него в земеделския колеж. Че вместо да контролира ( и в този процес да унищожава ) природата , той трябва да изучава работата и взаимовръзките на нейните системи и да ги наподобява. Неговия съзнателен бунт му създава много проблеми с австрийските власти, което му носи много глоби и заплахи за затвор, за това, че пренебрегва разпоредбите за това какви видове култури може да бъдат отглеждани в определени региони.

Холцер използва съвсем естествени и ниско технологични методи, с които да създаде подходящ микроклимат за  отглеждането на растения, които не може да виреят при неговите климатични условия. От видеото може да добиете кратка представя за неговата технология.

Сред монотонния пейзаж от борови гори в Алпите той успява да изгради система от езера, с негова собствена електрическа централа и да посади над 9000 плодови дръвчета от различни видове, който да са във връзка с други растителни видове и да се подкрепят взаимно. Тридесет различни видове картофи, много различни видове зърнени култури, плодове, зеленчуци, билки и диви растения и цветя, които растат практически навсякъде – в горите, по изключително стръмните хълмове, в каменистата почва, на пътеките, на създадените от него тераси и около езерцата. Всичко това разнообразие от видове той отглежда без пестициди, хербициди и изкуствени торове. Холцер казва: “ Не мога да разбера, че все още всички във фермерските училища казват колко полезно е да се използват химикали.  Те буквално искат да ни удавят в информационните брошури на химичните торове, съдържащи последна и най-актуална информация за това колко килограма ще получим от която и да е култура. Но ако следваме точно инструкциите единственото, което ще получим ще са проблеми, празно портмноне, много тежка и непосилна работа и ще унищожим всичко, което е важно в нашата почва. Целия живот в нея, а с него и нашето собствено здраве. Съжалявам, обаче аз не искам да пръскам земята си с тези отрови!“

Вместо да използва химикали той просто наблюдава природата и по този начин открива как растенията си взаимодействат и помагат едно на друго. През есента той събира колкото се може повече семена, складира ги и когато е възможно влага тази смеска от семена в почвата си. По продължението на пътеките, по създадените от него тераси, навсякъде. Няма и един квадратен метър от земята му, в който да е засято само един вид растение. Всички растение растат заедно, всички растения се подкрепят взаимно. Нито едно растение или насекомо не е нежелано.

До голяма степен нашия живот, здраве и бъдеще зависят от способността ни да спрем процеса на унищожение на почвата, стартиран от мултинационалната аграрно – химическа индустрия през последните 50 години с масовото отглеждане на монокултури и ГМО. Зеп Холцер е един вдъхновяващ пример за това какво може да постигнем, ако погледнем на природата като на наш учител, а не като на ресурси, които да заграбим.

Източник: http://www.celsias.com

Снимки: Интернет

 

[fbcomments title=""]

1 коментар

  1. Ilina каза:

    Чудесна статия, прочетох я с удоволствие. Отдаван се интересувам от пермакултурата и опита на Зеп е доказателство как може да се регенерира и работи в унсон с природата. Чудесно е, че и в България вече има възможност да се практикува пермакултурен дизайн.
    Съдбата на пионерите обаче да носят с гордост етикета на „луд“, който им се слага и да следват себе си и своята истина. 🙂

Оставете ни коментар

Партньори