17 юни

Опасна ли е новата тенденция в наноагрикултурата и доколко позната е тя на хората?

В една статия, публикувана от Aмериканското химическо общество (American Chemical Society (ACS)) в „Списание за химия на агрикултурата и храните“ (Journal of Agricultural and Food Chemistry) учени от Тексаския университет в Ел Пасо предупредиха, че с настъпването на новата ера на наноагрикултурата, все още много малко се знае за възможните последствия над човешкото здраве и околната среда. Откритията са публикувани в статията, озаглавена: „Взаимодействие на наночастиците с ядливи растения и възможните отражения върху хранителната верига“. (“Interaction of Nanoparticles with Edible Plants and Their Possible Implications in the Food Chain.”)

 

Наноагрикултурата представлява употребата на нанотехнология за подпомагане продуктивността на растения, отглеждани основно за изхранване или производство на гориво. Учени, водени от Хорхе Гардеа (Jorge Gardea-Torresdey, PhD) решават да разберат по-добре дали някои растения усвояват и натрупват наночастици и ако случаят е такъв, дали тези взаимодействия могат да създадат проблеми за растенията и животните, които се хранят с тях. Частиците също така могат да се озоват в околната среда и утаявайки се в почвата под формата на торове, подобрители на растежа и други наноагрикултурни продукти.

Учените организирали и анализирали над 100 научни изследвания относно ефектите на наночастиците върху ядливи растения (включително краставици, ръж, ечемик и тиквички) и открили, че усвояването и натрупването на наночастици варира много в зависимост от типа растение и от размера и химичния състав на наночастиците. Въпреки това те предупреждават, че все още е неясно дали тези натрупвания могат да бъдат токсични за хората. Изследователите заявяват, че много малко научни трудове описват биотрансформацията на ноночастиците в хранителните реколти или разглеждат възможността за прехвърляне на наноматериалите към следващото поколение от растения. Вероятното биологично натрупване на наноматериалите в хранителната верига също не е добре изследвано. В края на анализа си, учените признават, че не са успели да намерят много отговори.

Миналата година щатският „Национален съвет за органични стандарти“ прие препоръка, с която нареди възможно най-експедитивно да се забрани употребата на специално създадени наноматериали в сертифицираните органични продукти. Докато като цяло съществува преобладаващо съгласие да се забрани нанотехнологията в органичните продукти, все още има неясноти относно какво точно трябва да се забрани и как да се забранят нанотех продуктите в органичната индустрия. Съветът приема следната дефиниция във връзка със специално създадените наноматериали: вещества целенасочено проектирани и произведени в нанометричния диапазон (приблизително 1-300 nm), заради много специфични свойства или композиция (напр. форма, повърхностни свойства или химичен състав), възможни единствено в нано мащаб. Дефиницията изключва случайни частици в нанометричния диапазон, получени по време на традиционни процеси на обработка на храните като хомогенизация, мелене, разбъркване и замръзяване както и естествено срещащи се частици в нанометричния интервал.

Частиците с нано размери са страшно малки по размер частици с уникални свойства. Те се използват не само в хранителната промишленост, но и в много други потребителски продукти, включително хартиени опаковки, дрехи, и козметика. Опасността произлиза от това, че понастоящем употребата на наночастици не е контролирана и не е направена оценка на потенциалните вреди върху човека и околната среда. Повдига се въпросът за дългосрочните ефекти върху околната среда, особено след като изследвания показват, че някои наноматериали се озовават в отпадъчните води, докато други могат да достигнат до водоснабдяването. Подобни сценарии налагат по-строгия контрол над употребата на наночастици в пестицидите.

Сред опасните наноматериали е наносреброто, използвано като антибактериален реактив в много продукти. То е много по-токсично от нормалното сребро и може да причини щети по нови начини. Изследване през 2008г. показва, че прането на чорапи с наносребро освобождава значителни количества наносребро във водата, изхвърлена след прането, която неминуемо може да достигне естествените водоизточници и потенциално да отрови риби и други водни организми. Медните наночастици могат да бъдат отделени от обработената дървесина по време на рязане с трион или след машинна обработка, след почистване или чрез естествено износване и по тези начини да са достъпни за потенциално вдишване или поглъщане. Не се предоверявайте на гръмката ефективност на продуктите, съдържащи наночастици и на уникалните качества, които производителите често придават на наноматериалите, особено, ако потенциалните странични ефекти и вреди за човешкото здраве не са достатъчно добре изследвани.

Снимки: Интернет

Източник: www.beyondpesticides.org

[fbcomments title=""]

1 коментар

  1. евЗЕНи каза:

    Колоидното сребро се продава и в България като алтернативно средство за борба с бактерии и вируси. Каквото то си и има – примери от древността бол, като светената вода, например. Та до днешен ден – аз работих по продукт, който US Marines носят със себе си за кръвосъсирване (причина #1 за смъртността във войните на САЩ в днешно време е загубата на кръв при сериозните наранявания) и покриването на този материал със сребро е патентовано.
    От друга гледна точка обаче, нещата „нано“, които бяха много на мода преди 10-на години, доста са си за плашене, поради близостта на мащаба с клетъчните мембрани. Пример – уж по-чистите съвременни дизелови двигатели реално са по-опасни заради наночастиците сажди, които образуват – много по-лесно преминаващи през порите на алвеолите.
    Аналогично, в храната имат по-добра усвояемост през храносмилателната система.
    За момента ми се струва че все пак по-сериозни са проблемите с химикалите и генното модифициране в агробизнеса.

Оставете ни коментар

Партньори