Толкова малко ни е нужно, за да чувстваме, че имаме всичко. Да сме здрави, да обичаме… и всичко друго, което искаме можем да постигнем сами. Но да сме здрави не е лесно. Това е да знаем с какво се храним и да развиваме тялото си, защото движението е живот. Това е, което осъзнах напоследък. Но нека сега да се спрем само на храненето, и то на храненето с живи и сурови храни, тук има достатъчно много неща да се кажат.
Защо сурови храни?
Има два вида храна, едните са тези, които ни дават енергия, а другите, които ни я взимат.
Храната от първия вид, която ни снабдява с енергия и здраве е суровата. Това е цитат, който намерих в сайта за суровоядство Земя на заем http://www.zemianazaem.com/, не знам на кой е, но ми харесва: „Както пчелата не може да извади мед от сварени цветя, така и клетките ти не могат да се хранят добре с готвената храна.“ Когато поемаме повече плодове, зеленчуци, ядки и кълнове ние не натоварваме стомаха, (но без да прекаляваме с ядките, защото те са мазни и могат в големи количества да имат неблагоприятен ефенк върху черния ни дроб). Тези храни са леки и се усвояват лесно. И същевременно, точно защото са сурови и необработени, те са много богати на нутриенти и ние се чувстваме заситени, подвижни и жизнени часове след ядене. Суровите храни ни дават здраве и живот, както и балансират киселинно-алкалната среда на организма, защото повечето от тях са с алкален характер.
Храната от втория вид би могла да отнеме от силата ни, ако прекаляваме с нея. Това са термично обработенените, пържени продукти, фаст-фууд и полуфарбикати. След продължителното печене и варене, обядът ни вече е загубил доста от качествата и хранителните си елементи. Ако ядем редовно и предимно такава храна, ние натоварваме стомаха и червата, за да я обработят. Тези храни, вместо да дадат на нас енергия, те ни я отнемат, за да може храната да бъде усвоена и разградена. Освен това, ако дневното ни меню се състои от повече обработени ястия, които са киселинни храни, балансът на PH в организма ни се нарушава. Появяват се липси на незаменимите микроелементи и витамини, което понижава имунитета на организма и води до заболявания. А ако сме вегетарианци и не обръщаме особено внимание на храненето си, е вероятно да имаме недостиг на желязо в кръвта, който е пряко свързан с понижен хемоглобин и липса на червени кръвни телца в организма. Това е особено опасно и може да доведе до липса на енергия, отпадналост, чупливи нокти, нездрав вид на лицето и косата, дори и анемия. Но ако създадем баланс в храненето си и даваме на тялото си и сурови и обработени храни, всички приготвени с внимание и любов, до заболявания и подобни проблеми със здравето няма да се стигне.
И ето някои от предимствата, заради които ценим кълновете:
Те са чиста и здравословна храна. Да произвеждаме свои кълнове, означава, че вече сме една крачка по-еко и вече не само на думи правим нещо наистина хубаво за природата, планетата и за самите себе си. Освен това нашите кълнове не са пропътували хиляди километри, за да стигнат до близкия пазар. Това е много голям плюс, не само защото превозът на стоки замърсява много, но и защото повечето сурови храни, които купуваме са откъснати седмици преди това, а когато плодът е скъсат неузрял, той губи поне половината от стойността си.
Лесно е да си ги отглеждаме вкъщи. Не се нуждаят от специални грижи, не са претенциозни. Трябва им само вода, тъмнина, топлина и растат много бързо, направо с часове. Ако им обръщате внимание, можете дори да ги почувствате като домашни любимци. И освен всички положителни качества, които имат, кълновете и по-специално пониците (които са вид кълнове) са красиви и зелени и създават уют у дома.
Покълналите семена са сурова пълноценна храна, която е много богата на хранителни вещества, важни и необходими за нашето здраве. Те ни дават огромно количество енергия, толкова, че да не почувстваме никаква умора до вечерта и да имаме повече желание за работа и живот. Тогава разбираме, че можем и без кафета, ред були и какви ли не още енергийни боклуци.
Не се обработват с никакви пестициди или торове. Но за да са достътъчно чисти и хранителни е важно семената, които ще купуваме за покълване да произлизат от биологично земеделие. В противен случай рискуваме да замърсим организма си с химикали, вместо да направим нещо добро за него.
Източници на здраве и дълголетие, малките семенца са много богати на аминокиселини, витамини, ензими, захари, мастни киселини, минерали, баластни вещества, а и покълването повишава многократно стойностите на всички тези хранителни вещества. В съприкосновение с вода, топлина и въздух метаболизмът на семената се задейства, те се събуждат и започват да растат. След около 3-4 дни (зависи от вида) покълналите семена са готови за консумация и това е моментът, в който са най-ценни за ядене. Ето наколко данни: изследвания показват, че витамин С се увеличава до 6 пъти за първите няколко дни в покълналото жито, а витамин Е се утроява. В покълналата ръж витамин В2 се увеличава осмократно. А витамин В12 се удвоява за 4 дни в покълналата леща. Витамин С се увеличава с близо 6 пъти в покълната соя за 72 часа. Това са само малка част от промените, които настъпват в качеството на семената и пример как само след няколко дни на покълване можем да ядем десетократно по-богати и хранителни семена.
Повече информация за промените в семената, за самото покълване и за пониците можете да прочетете в книгата на доктор Шалер „Покълнали семена. Млади поници”. А в този линк към сайта на доктор Емилова, можете да видите част от нейна лекция, на която тя говори за кълновете и благотворното им, лечебно въздействие върху здравето – http://bg.emilova.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=57&Itemid=38
Как да направим кълнове вкъщи
Най-лесният начин за покълване на семена е в буркан. След като сложите в него семената, които ще покълвате е добре да затворите гърлото на буркана с марля, която да прикрепите с ластик, така ще е по-лесно да прецеждате водата.
Престоят във вода зависи от вида зърно.Обикновено този период е между 12 и 24 часа. През тези часове семената набъбват и абсорбират вода. След това се измиват и се оставят в буркана на тъмно, за да покълват. Нужно е през следващите 3-4 дни семената да се мият обилно с вода сутрин и вечер, като тя се изцежда. Можете да покълвате по този начин: жито, слънчоглед, тиквено семе, елда, ръж, киноа, люцерна, нахут, леща, соя, броколи, ряпа, бадеми… Някой от семената като ленено семе, крес, рукола са слузообразуващи и трябва да се покълват върху марля или в почва. Те не могат да покълнат в буркан.
Основни видове кълнове:
Жито – покълналото жито е изключително полезно, може би най-богато на хранителни елементи от всички кълнове. Има приятен сладникав вкус и покълва лесно, след 3-4 дни е готово за консумация.
Люцерна – характерно за нея е, че увеличава размера си до десет пъти и към края на периода за покълване, т.е. след 6-7 дни трябва да представлява голяма зелена топка в буркана. Последния ден можете да изнесете буркана с люцерна на светло, за да позеленеят листенцата й и да се образува хлорофил в тях, който е пряко свързан с количеството червени кръвни телца в организма. Тези кълнове са прекрасни за салата със зехтин и лимон.
Нахут – кълнът от нахут е много хранителен и засищащ. Нуждае се от обилно измиване. Готов е след 3-4 дни покълване.
Киноа – малките, свещени за инките семенца на киноата акумулират в себе си много голяма сила. Високо белтъчни са, не съдържат глутен и покълват много бързо – след четири часа във вода са готови за консумация.
Леща – богата е на протеини. Има лек и приятен вкус. След 3-4 дни е готова за консумация.
Слънчоглед – покълва бързо за 1-2 дни. Много приятна добавка към салатата.
Соя – важно е тя да е екологична, в противен случай има опасност да е ГМО. Покълва по подобен начин на лещата и нахута.
Какво са пониците?
Пониците са вид кълнове, които порасват върху пласт марля или няколко сантриметра почва. Те са много богати на хлорофил, който събират от слънчевата светлина. При тях е важно да не прекалим с поливането, нито да ги държим на сухо и да ги пръскаме редовно с вода. След десетина дни, когато пониците са пораснали, се отрязват до дъно и можем да ги приготвим на салата или да си ги добавим към сутрешния фреш. Някои семена е подходящо да растат върху марля, като лененото семе и житото, други, които са по едри, е препоръчително да имат почва като основа, защото върху марлята не успяват да захванат добре коренчетата си, загниват и умират.
И с това меню оставаме вечно млади.
Текст и снимки: Теа Бинчева
Екипа на Зелена Земя иска да благодари на Теа, за това, че ни позволи да публикуваме тази прекрасна статия за живата храна.
Статията много ме заинтригува Радвам се че екипа на Зелена Земя се е заел да ни ограмоти в това отношение Успех Искам да разбера подходящи ли са за отглеждане на кълнове и поници продукти-например леща закупени от хранителен магазин
Може да опитате с био зелена френска леща. До колкото сме запознати, ако лещата не е лющена покълва.