Толкова малко ни е нужно, за да чувстваме, че имаме всичко. Да сме здрави, да обичаме… и всичко друго, което искаме можем да постигнем сами. Но да сме здрави не е лесно. Това е да знаем с какво се храним и да развиваме тялото си, защото движението е живот. Това е, което осъзнах напоследък. Но нека сега да се спрем само на храненето, и то на храненето с живи и сурови храни, тук има достатъчно много неща да се кажат.

Защо сурови храни?

Има два вида храна, едните са тези, които ни дават енергия, а другите, които ни я взимат.
Храната от първия вид, която ни снабдява с енергия и здраве е суровата. Това е цитат, който намерих в сайта за суровоядство Земя на заем http://www.zemianazaem.com/, не знам на кой е, но ми харесва: „Както пчелата не може да извади мед от сварени цветя, така и клетките ти не могат да се хранят добре с готвената храна.“ Когато поемаме повече плодове, зеленчуци, ядки и кълнове ние не натоварваме стомаха, (но без да прекаляваме с ядките, защото те са мазни и могат в големи количества да имат неблагоприятен ефенк върху черния ни дроб). Тези храни са леки и се усвояват лесно. И същевременно, точно защото са сурови и необработени, те са много богати на нутриенти и ние се чувстваме заситени, подвижни и жизнени часове след ядене. Суровите храни ни дават здраве и живот, както и балансират киселинно-алкалната среда на организма, защото повечето от тях са с алкален характер.

Храната от втория вид би могла да отнеме от силата ни, ако прекаляваме с нея. Това са термично обработенените, пържени продукти, фаст-фууд и полуфарбикати. След продължителното печене и варене, обядът ни вече е загубил доста от качествата и хранителните си елементи. Ако ядем редовно и предимно такава храна, ние натоварваме стомаха и червата, за да я обработят. Тези храни, вместо да дадат на нас енергия, те ни я отнемат, за да може храната да бъде усвоена и разградена. Освен това, ако дневното ни меню се състои от повече обработени ястия, които са киселинни храни, балансът на PH в организма ни се нарушава. Появяват се липси на незаменимите микроелементи и витамини, което понижава имунитета на организма и води до заболявания. А ако сме вегетарианци и не обръщаме особено внимание на храненето си, е вероятно да имаме недостиг на желязо в кръвта, който е пряко свързан с понижен хемоглобин и липса на червени кръвни телца в организма. Това е особено опасно и може да доведе до липса на енергия, отпадналост, чупливи нокти, нездрав вид на лицето и косата, дори и анемия. Но ако създадем баланс в храненето си и даваме на тялото си и сурови и обработени храни, всички приготвени с внимание и любов, до заболявания и подобни проблеми със здравето няма да се стигне.

И ето някои от предимствата, заради които ценим кълновете:

Те са чиста и здравословна храна. Да произвеждаме свои кълнове, означава, че вече сме една крачка по-еко и вече не само на думи правим нещо наистина хубаво за природата, планетата и за самите себе си. Освен това нашите кълнове не са пропътували хиляди километри, за да стигнат до близкия пазар. Това е много голям плюс, не само защото превозът на стоки замърсява много, но и защото повечето сурови храни, които купуваме са откъснати седмици преди това, а когато плодът е скъсат неузрял, той губи поне половината от стойността си.
Лесно е да си ги отглеждаме вкъщи. Не се нуждаят от специални грижи, не са претенциозни. Трябва им само вода, тъмнина, топлина и растат много бързо, направо с часове. Ако им обръщате внимание, можете дори да ги почувствате като домашни любимци. И освен всички положителни качества, които имат, кълновете и по-специално пониците (които са вид кълнове) са красиви и зелени и създават уют у дома.
Покълналите семена са сурова пълноценна храна, която е много богата на хранителни вещества, важни и необходими за нашето здраве. Те ни дават огромно количество енергия, толкова, че да не почувстваме никаква умора до вечерта и да имаме повече желание за работа и живот. Тогава разбираме, че можем и без кафета, ред були и какви ли не още енергийни боклуци.
Не се обработват с никакви пестициди или торове. Но за да са достътъчно чисти и хранителни е важно семената, които ще купуваме за покълване да произлизат от биологично земеделие. В противен случай рискуваме да замърсим организма си с химикали, вместо да направим нещо добро за него.

Източници на здраве и дълголетие, малките семенца са много богати на аминокиселини, витамини, ензими, захари, мастни киселини, минерали, баластни вещества, а и покълването повишава многократно стойностите на всички тези хранителни вещества. В съприкосновение с вода, топлина и въздух метаболизмът на семената се задейства, те се събуждат и започват да растат. След около 3-4 дни (зависи от вида) покълналите семена са готови за консумация и това е моментът, в който са най-ценни за ядене. Ето наколко данни: изследвания показват, че витамин С се увеличава до 6 пъти за първите няколко дни в покълналото жито, а витамин Е се утроява. В покълналата ръж витамин В2 се увеличава осмократно. А витамин В12 се удвоява за 4 дни в покълналата леща. Витамин С се увеличава с близо 6 пъти в покълната соя за 72 часа. Това са само малка част от промените, които настъпват в качеството на семената и пример как само след няколко дни на покълване можем да ядем десетократно по-богати и хранителни семена.

Повече информация за промените в семената, за самото покълване и за пониците можете да прочетете в книгата на доктор Шалер „Покълнали семена. Млади поници”. А в този линк към сайта на доктор Емилова, можете да видите част от нейна лекция, на която тя говори за кълновете и благотворното им, лечебно въздействие върху здравето – http://bg.emilova.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=57&Itemid=38

Как да направим кълнове вкъщи
Най-лесният начин за покълване на семена е в буркан. След като сложите в него семената, които ще покълвате е добре да затворите гърлото на буркана с марля, която да прикрепите с ластик, така ще е по-лесно да прецеждате водата.
Престоят във вода зависи от вида зърно.Обикновено този период е между 12 и 24 часа. През тези часове семената набъбват и абсорбират вода. След това се измиват и се оставят в буркана на тъмно, за да покълват. Нужно е през следващите 3-4 дни семената да се мият обилно с вода сутрин и вечер, като тя се изцежда. Можете да покълвате по този начин: жито, слънчоглед, тиквено семе, елда, ръж, киноа, люцерна, нахут, леща, соя, броколи, ряпа, бадеми… Някой от семената като ленено семе, крес, рукола са слузообразуващи и трябва да се покълват върху марля или в почва. Те не могат да покълнат в буркан.

Основни видове кълнове:

Жито – покълналото жито е изключително полезно, може би най-богато на хранителни елементи от всички кълнове. Има приятен сладникав вкус и покълва лесно, след 3-4 дни е готово за консумация.

Люцерна – характерно за нея е, че увеличава размера си до десет пъти и към края на периода за покълване, т.е. след 6-7 дни трябва да представлява голяма зелена топка в буркана. Последния ден можете да изнесете буркана с люцерна на светло, за да позеленеят листенцата й и да се образува хлорофил в тях, който е пряко свързан с количеството червени кръвни телца в организма. Тези кълнове са прекрасни за салата със зехтин и лимон.

Нахут – кълнът от нахут е много хранителен и засищащ. Нуждае се от обилно измиване. Готов е след 3-4 дни покълване.

Киноа – малките, свещени за инките семенца на киноата акумулират в себе си много голяма сила. Високо белтъчни са, не съдържат глутен и покълват много бързо – след четири часа във вода са готови за консумация.

Леща – богата е на протеини. Има лек и приятен вкус. След 3-4 дни е готова за консумация.

Слънчоглед – покълва бързо за 1-2 дни. Много приятна добавка към салатата.

Соя – важно е тя да е екологична, в противен случай има опасност да е ГМО. Покълва по подобен начин на лещата и нахута.

Какво са пониците?

Пониците са вид кълнове, които порасват върху пласт марля или няколко сантриметра почва. Те са много богати на хлорофил, който събират от слънчевата светлина. При тях е важно да не прекалим с поливането, нито да ги държим на сухо и да ги пръскаме редовно с вода. След десетина дни, когато пониците са пораснали, се отрязват до дъно и можем да ги приготвим на салата или да си ги добавим към сутрешния фреш. Някои семена е подходящо да растат върху марля, като лененото семе и житото, други, които са по едри, е препоръчително да имат почва като основа, защото върху марлята не успяват да захванат добре коренчетата си, загниват и умират.

И с това меню оставаме вечно млади.

Текст и снимки: Теа Бинчева

Екипа на Зелена Земя иска да благодари на Теа, за това, че ни позволи да публикуваме тази прекрасна статия за живата храна.