22 юни

Какво е да се храниш в радиус от 100 мили?


За една нашумяла диета и мотото й: „ Местно хранене за глобална промяна!“

През 2005, Алиса Смит и Дж. Б. Маккинън започват едногодишен експеримент с местно хранене. Тяхната диета „ 100 мили“ буди по-голям интерес, отколкото някой би предвидил, вдъхновявайки хиляди души и дори цели общности да променят начина си на хранене. Местно отгледани храни биват наречени „новите органични продукти“- по-вкусни, по-щадящи околната среда, по-полезни за местната икономика и по-здравословни. От възраждането на семейната ферма до подновяването на връзката с природата и сезоните, движението на местните храни превръща подходящото хранене в революция.

Интервю с Джеймс и Алиса

Защо именно диетата „100 мили“?

Това е един лесен начин да започне да се мисли на местно ниво. Радиусът от 100 мили е достатъчно голям да достигне отвъд големия град и достатъчно малък, за да се почувства човек истински местен. Нека си признаем и нещо друго: определено се произнася по-лесно от „100- километровата диета“.

Колко трудно се спазва диетата „100 мили“?

Началото беше трудно, защото започнахме диетата напълно неподготвени. Например, живеем на Западното крайбрежие и ни отне седем месеца да намерим местен фермер, който всъщност да отглежда пшеница. Междувременно изядохме изумително количество картофи. Спазвайки диетата по трудния начин, се научихме на много относно сегашната си хранителна система, но тя определено не е за всеки. По-реалистичен подход е да се планира хранене, принадлежащо на системата „100 мили“, с приятели или със семейството и да изберете ритъма на храненето си след това.

Беше ли предимно забавно или по-скоро дразнещо?

Диетата „100 мили“ помага за натрупването на знания посредством практика. Опознаваме сезоните, разбираме повече за това от къде идва храната ни и какъв е рискът за здравето ни и за околната среда. В един прекрасен момент осъзнахме, че се храним с ябълки, които имат вкус на картон и сладкиши направени от нефтопродукти. Трябваше да променим нещо незабавно и приехме предизвикателството да опитаме диетата: беше си добро предизвикателство, истинско приключение.

Това култ към храненето ли е?

Дали смятаме, че светът би бил по-добро място, ако повече хора се хранят с местна храна? Да. Дали искаме да навлизаме в люти спорове и да изгубим някои от приятелите си? Не.

Чувствахте ли се недохранени?

В продължение на година се хранехме само с най-прясната храна, която беше преминала възможно най-малко разстояние, за да стигне до масите ни и беше употребявана или съхранявана през подходящия за нея сезон. Повечето от храната беше органична и всичко, с което се хранехме беше приготвено от самите нас, а не беше просто някакъв пакетиран и готов за употреба продукт. Това отговаря ли на въпроса?
Бяха ли ястията повтарящи се и скучни?
В началото, да. Откривайки все повече местни източници на храна, ястията ни станаха много по-интересни отпреди. Фермерите и техните пазари ни запознаха с хранителни продукти и ухания, които не бяхме опитвали преди. Преоткрихме сезоните и микросезоните и микро-микросезоните. Това, което е достъпно се променя непрестанно.

Беше ли скъпо?

Отново, само в началото. Много от нас плащат голяма надценка за храна извън сезона, като череши през зимата или пък вече приготвени храни като сос за спагети, обикновено съдържащ дълъг списък със съставки, които предпочитаме да не допускаме в телата си. Съблюдавайки местното хранене, купувахме пресни сезонни продукти директно от фермерите- често купувахме повечко. Запазвахме достатъчно храна за зимата и не се налагаше да правим покупки. Нашият бас? Повечето хора, които спазват определен хранителен режим биха спестили пари, ако се хранят местно.

Отне ли много време?

Няма да лъжем- отнема време да се намерят местни източници на храна, да се приготвя храната от нулата, да се консервира за зимата и така нататък. Също така обаче подобен начин на живот повдига интересни въпроси за начина, по който прекарваме времето си. Какво, ако прекарваме повече време, за да опознаем себе си и по-малко време в офиса?

Какво ви липсваше най-много?

Всеки регион има храни, които са трудни или невъзможни за намиране. Изкарахме без пшеница седем месеца. Липсваше ни пастата. Липсваше ни хляба. Липсваха ни палачинките. След това намерихме фермер, който отглеждаше пшеница и се опрасихме.

Все още ли спазвате диетата „100 мили“?

Да, повече или по-малко. Експериментирахме и живяхме една година на диетата. Сега сме отдадени на местното хранене, но някои любими храни на дълги разстояния се върнаха в шкафа, като маслините, шоколадът и бирата.

Местното хранене ще спаси ли света?

Проверете „12 причини, за да се храните локално“.

Ще изгубя ли малко тегло, докато спасявам света?

Светът на диетите, свалящи тегло е странно и не толкова прекрасно място. Нека го кажем така: местна диета е вероятно да включва много свежа храна и домашно приготвени ястия и почти никаква нездравословна храна, обработени мазнини, добавки и захар. Също така е много по-вероятно да знаете откъде идва храна ви и какво съдържа.

Това може ли да бъде постигнато в Ню Йорк/Аляска/пустинята?

Наскоро в Ню Йорк хапнахме ястие, отговарящо на условията на диетата, а бяхме там само за ден. Съумяхме да се храним локално и на 55 градуса северна ширина и на полуостров Юкатан в Мексико. Има места, където е по-лесно и такива, където е по-трудно, но с малко планиране, местното хранене никога не е невъзможно. Да, това би било директно предизвикателство за учените в Антарктида и астронавтите на Международната космическа станция.

Мамихте ли?

Прочетете книгата ни относно едната ни година, посветена на диетата „100 мили“.

Източник: http://100milediet.org/

Снимки: Интернет

[fbcomments title=""]

Оставете ни коментар

Партньори