27 юли

За нашия двор и за този на комшията

Обичам да пътувам. Винаги когато имам възможност гледам да се махна от София и да попътувам из България. Още от малък обичам да пътувам из селцата в Северна България и да се любувам на гледките из Дунавската равнина. Много обичам да пътувам из България и с гости от чужбина, да им показвам гледки, които са скрити от очите на масовия западен турист. Гледки, които не присъстват в евтините туристически рекламни клипове за България. За съжаление през последните години има няколко неща, които ме натъжават все повече.

 

Например многото пустеещи земи.Тъжна картина. Вместо хубави ниви и овошки или полета със слънчоглед и царевица – бурени и трънаци. Гледки, които предизвикват огромно недоумение у гостите ми биоземеделци от чужбина – хора, които са свикнали да се борят за всяка педя обработваем земя. За тях явно ние сме много богати, щом хвърляме такова съкровище на вятъра. В същото време плодовете и зеленчуците ни не са родни, а сме заляти с боклуци от цял свят. Домати от Македония и Сирия или от Испания и Холандия. Дини и пъпеши от Гърция. А къде по дяволите са нашите? Нашите земеделци са забравени от всички. Положение, което е плачевно за конвенционалните земеделци и още по-плачевно за био земеделците, които са пренебрегнати тотално и са в безнадежна ситуация, принудени с години да чакат за евросубсидии и да се борят като Дон Кихот с вятърни мелници в опита си да намерят средства и работна ръка.

Друг негативен фактор са монокултурите. Спомням си, че като бях малък се любувах на слънчогледа, царевицата и пшеницата, пътувайки из Дунавската равнина. Сега, 15 г. по-късно, единствената гледка е огромното жълто поле, което се стеле надлъж и нашир, засято единствено с рапица. И нищо друго. Недай си боже да настъпи някоя суша или климатична катастрофа. Ще се чудим тогава, как да се изхранваме само с рапица.

Наскоро ми се отдаде възможност да пътувам за пръв път в Гърция. Винаги съм искал да посетя тази страна и за мен бе много интересно да наблюдавам как е ситуацията там, особено след като навсякъде се говори за криза и едва ли не фалит. Може би няма да изненадам никой, като кажа кое ми направи огромно впечатление. Та там има адски много обработваема земя. Да, в Гърция нямаше и квадратен метър площ, който да не се обработва. Жегите бяха адски, на моменти достигаха 40 градуса, но въпреки това земята се поливаше непрекъснато и работата кипеше. Да, за нас гърците са мързеливци, но там трудът не спираше и през най-горещите часове. Нищо чудно, че по-голямата част от плодовете и зеленчуците ни са от Гърция и че в криза сме ние, а не те.

Така ще си бъде винаги, докато не се даде приоритет на замеделието и в частност на био земеделието. Искам да доживея и да видя отново как плодородните български земи се обработват и ни хранят. Много съм щастлив, когато попадам на следните инициативи в България, и се надявам, че и Вие ще подкрепите поне някоя:

http://www.solidarno.com/

http://newthraciangold.eu/

http://www.amiti.org/

http://www.gimel.bg/

http://www.bioferma.org/

http://abt-bulgaria.org/

http://www.bgbio.org/

http://bioselena.com/bg/

http://www.agrolink.org/

Текст: Живко Джамяров

Снимки: Интернет

[fbcomments title=""]

Оставете ни коментар

Партньори