14 мар.

Горчив Шоколад

Ухание, наслада, съблазън, усмивка, щастие и блаженство….

Малка част от изразните средства, с които описваме удоволствието от разтапящото се блокче шоколад по небцето ни. Едно блаженство, което флиртува с нас от столетия и на което не могат да устоят и малки и големи. Шоколадът е не просто феномен, той е покорил сърцата на французи, белгийци, немци, швейцарци и, разбира се, на нас, българите.

 

Каква е нашата представа за шоколада? Той ни е представян като една приказка, превърнала се в реалност. В която кравите са лилави, бобрите увиват шоколадови блокчета в станиол, природата е прекрасна и всичко е някак си толкова невинно. Това е представата, която нашите деца и ние имаме за шоколада, докато си похапваме тайничко и с блаженство.

Но замисляли ли сме се, че шоколадът може и да нагарча? Че има деца, които не могат да му се зарадват? Деца, за които шоколадът е свързан с кръв, пот, сълзи, насилие и робство. Че блокчето, което носи наслада за нас, може да значи за тях ежедневен и непосилен физически труд и инвалидност.

 

Това е реалността за много деца в Африка, която произвежда повече от 60% от какаото за шоколад в световен мащаб.Там децата се търгуват като роби и производителите на какао може да си ги купят за 200 – 250 евро „парчето“, като повечето от тях нямат навършени 14 години. Звучи грубо, но реалността там не е просто груба, а смазваща. Децата са принуждавани да работят в плантациите седем дни в седмицата от ранни зори, до късни доби под изпепеляващото африканско слънце. Те получават жалки огризки за храна, никакво заплащане за труда си и в много случаи са бити или изнасилвани. В това число и следните травми: ужасяващи рани и контузии, причинени от мачете, счупвания при падания от какаовите дървета, отравяне с пестициди и други.

 

По данни на Уницеф над 200 000 деца са принуждавани да работят насилствено в каковите плантации. Деца, които никога няма да опитат крайния продукт на своя труд – шоколада.

Какви са причините да се стига до това? От една страна фермерите, производители на какао, а от друга огромните хранителни концерни, които плащат прекалено ниска цена и по този начин принуждават фермерите да изполват детски труд.

Кои са тези концерни? Мисля, че не е нужно да споменавам, защото всички може да се сетим от рекламите.

А каква е ситуацията с веганския шоколад? Той може да е свободен от животински продукти и от насилието над животните, но това не значи, че е свободен от насилието над децата и робския труд. Същото се отнася и за био шоколада, ако той не носи знака на справедливата търговия. Един продукт е много повече от само храна, той има и социално измерение и с производството му на картата са стотици човешки съдби.

Какво ни остава да направим? Да задаваме въпроси. Да питаме. И да се информираме. Да ръзберем какъв е произходът на какаото в нашия шоколод, кой го произвежда и къде го произвежда. Да не бъдем просто консуматори и, подозирайки за съдбата на тези деца, да се обръщаме настрани, да затваряме очи и казваме: “ Не ни инетересува. Те са далече, на друг континент и тяхната съдба не е наша съдба.“

 

Но има и хубави примери. Един от тях се намира и в България.

Това е малката работилница на Мария и Венсан в Пловдив и техният ръчно направен Шоколад Гайо. От какао с доказан произход и много труд и любов. Шоколад, който разказва истории и е музика за душата. Било то джаз, блус, поп или салса. С опаковка, която те кара да се усмихнеш и вкус, който те подканя отново да се отдадеш на шоколадовата съблазън. Този път, без да се чувстваш виновен.

 

Статия на Живко Джамяров

 

[fbcomments title=""]

Оставете ни коментар

Партньори